Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

обръщение от 3 седмици, седмично авансиране за трудов процес 100

ф.ст.

1-ви работен период: 1—6 седмица. В края на 6-та седмица е нали-

це стоков капитал от 600 ф.ст., който ще се възвърне в края на 9-та

седмица.

2-ри работен период: 7—12 седмица. През 7—9-а седмица се аван-
сират 300 ф.ст. добавъчен капитал. В края на 9-та седмица се възв-

ръщат 600 ф.ст. От тях през 10—12-та седмица се авансират 300

ф.ст.; следователно в края на 12-та седмица има свободни 300 ф.ст.

и в стоков капитал 600 ф.ст., възвръщащи се в края на 15-та седми-

ца.

3-ти работен период: 13—18 седмица. През 13—15-та седмица се

авансират гореспоменатите 300 ф.ст., след това се стичат обратно
600 ф.ст., от тях 300 ф.ст. се авансират за 16—18-та седмица. В края

на 18-та седмица има свободни 300 ф.ст. в пари; 600 ф.ст. се нами-

рат в стоков капитал, те се стичат обратно в края на 21-та седмица.

(Виж по-подробно изложението на този случай по-долу, при пункт II.)

И така, за 9 работни периода (=54 седмици) ще бъде произведена
стока за 600Х9 = 5400 ф.ст. В края на деветия работен период капи-

талистът ще има 300 ф.ст. в пари и 600 ф.ст. в стока, която още не е

завършила своето време на обръщение.

При сравнение на тези три примера ние намираме преди всичко, че

само във втория пример става последователна смяна на капитал I от
500 ф.ст. и добавъчния капитал II със същата големина, така че тези

две части на капитала се движат отделно една от друга; причината се

състои само в това, че тук е приет съвсем изключителен случай: ра-

ботният период и времето на обръщението образуват две равни по-

ловини на периода на оборота. Във всички други случаи, каквото и да

е неравенството между двата периода на цялото време на оборота,

движенията на двата капитала, още от втория период на оборота,

146