Page 169 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

на точка на неговата оборотна част, освобождаването на капитал

трябва да е правило, а простото редуване на последователно функ-

циониращи в производството части на капитала трябва да е изклю-
чение. Защото еднаквостта на работния период и на периода на об-

ръщение или еднаквостта на периода на обръщение и простото крат-

но на работния период — тази правилна пропорционалност на двете

съставни части на периода на оборота няма нищо общо с природата

на нещата и поради това общо взето може да съществува само като

изключение.

Следователно твърде значителна част на обществения оборотен ка-

питал, който извършва няколко оборота годишно, през годишния ци-

къл от обороти периодично се намира във форма на освободил се

капитал.

Освен това е ясно, че като приемаме за неизменни всички други ус-
ловия, величината на този освобождаващ се капитал расте с разме-

рите на трудовия процес или с величината на производството, следо-

вателно изобщо с развитието на капиталистическото производство. В

случая, означен с В2) — защото нараства целият авансиран капитал;

в случая В1) —30b* защото с развитието на капиталистическото произ-

водство нараства продължителността на периода на обръщението, а

следователно и на периода на оборота в онези случаи, при които ра-

ботният период е по-малък от периода на обръщението,**) при лип-

са на правилно съотношение между двата периода.

В първия случай ние трябваше да влагаме седмично например 100
ф.ст., за шестседмичен работен период 600 ф.ст., за триседмичен

период на обръщение 300 ф.ст., всичко 900 ф.ст. Тук постоянно ще

се освобождават 300 ф.ст. Напротив, ако седмичното вложение бъде

300 ф.ст., за работния период имаме 1800 ф.ст., за периода на об-

ръщение 900 ф.ст., следователно периодично ще се освобождават

вече 900 ф.ст. вместо 300 ф.ст.

169