Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

D. Целият капитал, например от 900 ф.ст., трябва да бъде разделен

на две части: както и преди 600 ф.ст. за работния период и 300 ф.ст.

за периода на обръщение. Частта, която действително се влага в
процеса на труда, ще намалее вследствие на това с една трета, от

900 ф.ст. на 600 ф.ст., и поради това размерът на производството ще

се съкрати с една трета. От друга страна, 300 ф.ст. функционират,

само за да не се прекъсва работният период, за да може във всяка

седмица на годината да се влагат в трудовия процес по 100 ф.ст.

Абстрактно взето, безразлично е дали 600 ф.ст. работят през 8Х6 =

48 седмици (продуктът = 4800 ф.ст.) или целият капитал от 900 ф.ст.

се влага в трудовия процес за 6 седмици, а след това за 3 седмици

период на обръщение лежи неизползван. В последния случай за 48

седмици би се работило 5⅓ Х 6 = 32 работни седмици (продуктът =

900 Х 5⅓ = 4800 ф.ст.), и 16 седмици той би лежал неизползван. Но

дори ако се абстрахираме от по-голямата вреда за основния капитал

през време на неговото бездействие за 16 седмици и от оскъпяването

на труда, който трябва да се заплаща през цялата година, макар да
действа само част от годината, такива редовни прекъсвания на про-

изводствения процес изобщо са несъвместими с воденето на съвре-

менна крупна промишленост. Самата тази непрекъснатост е произ-

водителна сила на труда.

Ако се вгледаме сега по-отблизо в освободилия се капитал — в дейс-
твителност капитал, дейността на който е временно отложена, — ще

се окаже, че значителна част от него постоянно трябва да има форма

на паричен капитал. Да се спрем на примера: работен период 6 сед-

мици, период на обръщение 3 седмици, седмичен разход 100 ф.ст. В

средата на втория работен период, в края на 9-та седмица, се възв-

ръщат 600 ф.ст., от които през останалата част на работния период

ще трябва да се влагат само 300 ф.ст. Следователно в края на вто-
рия работен период от тази сума ще се освободят 300 ф.ст. В какво

състояние се намират тези 300 ф.ст.? Да приемем, че ⅓ трябва да

бъде вложена в работна заплата, ⅔ са суровини и спомагателни ма-

170