Page 172 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 172

в същото време трябва да образува една от нейните основи.


      Да приемем в нашия пример, че времето на обръщение се съкраща-

      ва от три на две седмици. Нека това не е нормално явление, а само

      резултат на добрата конюнктура, на съкращаване на платежни сроко-

      ве и пр. Капиталът от 600 ф.ст., изразходван през време на работния

      период,  се  връща  една  седмица  по-рано,  отколкото  е  необходимо,

      следователно  той  се  освобождава  за  тази  седмица.  По-нататък,  в

      средата на работния период както преди се освобождават 300 ф.ст.
      (част от онези 600 ф.ст.), но се освобождават за 4 седмици вместо за

      3. Следователно за една седмица на паричния пазар се намират 600

      ф.ст. и за 4 вместо 3 седмици — 300 ф.ст. Тъй като това се отнася не

      само до един капиталист, а до много и става в различни периоди, в

      различни производствени отрасли, на пазара се появява вследствие

      на това повече свободен паричен капитал. Ако такова състояние про-

      дължава по-дълго, производството се разширява, където условията
      позволяват това. Капиталистите, които работят с получен на кредит

      капитал, ще предявяват по-малко търсене на паричния пазар, което

      ще облекчи последния в същата степен, както и увеличеното предла-

      гане; или, на края, сумите, станали излишни за механизма на обръ-

      щението, ще бъдат окончателно изхвърлени на паричния пазар.



      Вследствие съкращаването на времето на обръщение от 3 на 2 сед-

      мици и следователно на оборотния период от 9 на 8 седмици   от
      целия  авансиран  капитал  става  излишна.  Шестседмичният  работен

      период може сега да протича без прекъсване с 800 ф.ст., както преди

      с 900 ф.ст. Поради това част от стойността на стоковия капитал, рав-

      на на 100 ф.ст., превърнала се в пари, остава в такова състояние,

      във вид на паричен капитал, и вече не функционира по-нататък като

      част от капитала, авансиран за производствения процес. Докато про-

      изводството продължава в предишни размери и при равни други ус-
      ловия, като цени и т.н., стойностната сума на авансирания капитал

      намалява от 900 на 800 ф.ст. Остатъкът от 100 ф.ст. от първоначално

      авансираната стойност се отделя във форма на паричен капитал. Ка-


                                                           172
   167   168   169   170   171   172   173   174   175   176   177