Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

стоките, нито на количеството на наличните средства за обръщение.

{Подготовката на тази глава за печат създаде немалки затруднения.

Колкото и силен да беше Маркс в алгебрата, цифровите изчисления,
особено търговските, не му се удаваха, макар да съществува една

дебела връзка от тетрадки, в които той сам в много примери е правил

всички видове търговски сметки. Но знанието на отделните сметко-

водни методи и упражняването в обикновеното практическо търговс-

ко сметководство съвсем не е едно и също, и по този начин Маркс се

е заплел в изчисленията на оборотите, така че наред с незавърше-

ността на края са се получили известни неточности и противоречия. В
отпечатаните по-горе таблици аз запазих само най-простото и арит-

метически вярното главно по следните съображения.

Неверните резултати на тези трудни изчисления са довели до това,

че Маркс е придавал незаслужено значение на едно — според мен —

фактически маловажно обстоятелство. Имам предвид това, което той

нарича «освобождаване» на паричен капитал. Действителната същ-

ност на нещата при допуснатите по-горе предпоставки е следната.

Каквото и да е отношението между големината на работния период и

времето на обръщение, следователно отношението между капита-

ли I и II, след завършване на първия оборот у капиталиста така или

иначе се възвръща на правилни интервали, равни по дължина на ра-

ботния период, необходимият за един работен период капитал в па-
рична форма, следователно сума, равна на капитал I.

Ако работният период = 5 седмици, времето на обръщение = 4 сед-

мици, капитал I = 500 ф.ст., всеки път се възвръща парична сума от

500 ф.ст.: в края на 9-та, 14-та, 19-та, 29-та и т.н. седмица.

Ако работният период = 6 седмици, времето на обръщение = 3 сед-

мици, капитал I — 600 ф.ст., възвръщат се по 600 ф.ст.: в края на 9-а,

15-а, 21-а, 27-а 33-а и т.н. седмица.

174