Page 213 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

тация на труда. Но посоченото обстоятелство изменя величината на

паричния капитал, който трябва да се авансира, за да постави през

годината в движение определено количество работна сила, и следо-

вателно определя годишната норма на принадена стойност.

43
(горе)

ІІІ. ОБОРОТЪТ НА ПРОМЕНЛИВИЯ КАПИТАЛ

ОТ ОБЩЕСТВЕНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Да разгледаме за момент нещата от обществена гледна точка.

Да приемем, че един работник струва седмично 1 ф.ст., работният

ден = 10 часа. У А, както и у В са заети през годината 100 работници

(100 ф. ст. седмично за 100 работника прави за 5 седмици 500 ф.ст.,

а за 50 седмици — 5000 ф.ст.); те работят 6 дни в седмицата, по 60

работни часа всеки. Следователно 100 работника ще изработят в

седмицата 6000 работни часа, а за 50 седмици 300 000 работни часа.

Както А, така и В са ангажирали тази работна сила и следователно
тя не може да бъде изразходвана за нищо друго от обществото. В то-

ва отношение от обществена гледна точка нещата стоят еднакво как-

то у А, така и у В. По-нататък у А, както и у В всеки 100 работника

получават годишно 5000 ф.ст. заплата (следователно 200 работника

общо получават 10 000 ф.ст.) и вземат от обществото средства за

живот за тази сума. И в това отношение от обществена гледна точка

нещата стоят еднакво както у А, така и у В. Тъй като и в двата случая
на работниците се плаща седмично, те вземат от обществото средст-

ва за живот седмично и срещу тях и в двата случая също така сед-

мично хвърлят в обръщението паричен еквивалент. Но оттук започва

разликата.

Първо. Парите, които работникът при А хвърля в обръщение, не са,

както е за работника при В, само парична форма на стойността на

неговата работна сила (в действителност платежно средство за вече
извършена работа); още от втория оборотен период, смятан от за-

213