Page 216 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

за живот може без всякаква вреда да изразходва за такива отрасли

на производство, които, като например строеж на железници, дълго

време, година или повече, не доставят нито средства за производст-
во, нито средства за живот и изобщо не дават някакъв полезен ефект,

но, разбира се, отнемат от цялото годишно производство и труд, и

средства за производство, и средства за живот. Напротив, в капита-

листическото общество, където общественият разум винаги се проя-

вява едва post festum (със задна дата - буквално: след празника, т.е. нап-

разно. ред.), могат да стават и постоянно неизбежно стават големи на-

рушения. От една страна — натиск върху паричния пазар, докато, об-
ратното, облекчеността на паричния пазар на свой ред извиква на

живот маса такива предприятия, следователно създава именно усло-

вията, които по-късно предизвикват натиск върху паричния пазар.

Паричният пазар изпитва натиск, защото при това положение посто-

янно се изисква авансиране на паричен капитал в по-голям мащаб за

дълго време. Оставяме съвсем настрана обстоятелството, че индуст-

риалци и търговци хвърлят в железопътни и други спекулации пари-
чен капитал, необходим за водене на собствените им предприятия, и

го заместват чрез заеми на паричния пазар. — От друга страна: на-

тиск върху производствения капитал, който се намира на разположе-

ние на обществото. Тъй като елементите на производствения капитал

постоянно се изтеглят от пазара и в замяна на тях на пазара се хвър-

ля само паричен еквивалент, нараства платежоспособното търсене,

без обаче то да съдържа в себе си някави елементи на предлагане.

Оттук покачване на цените както на средствата за живот, така и на

производствените материали. При това в такова време обикновено се
развива спекула и става значително разместване на капитал. Една

банда от спекуланти, доставчици, инженери, адвокати и пр. се обога-

тява. Те създават на пазара усилено търсене на средства за потреб-

ление, заедно с това се покачва работната заплата. Що се отнася до

търсенето на хранителни продукти чрез това, разбира се, се дава си-

лен тласък и на селското стопанство. Но тъй като количеството хра-

нителни продукти не може да се увеличи изведнъж, за една година,

216