Page 217 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

расте техният внос, както и изобщо вносът на чуждестранни храни-

телни продукти (кафе, захар, вино и пр.) и предмети за разкош. В ре-

зултат се получава прекомерен внос и спекула в тази част на вносна-
та търговия. От друга страна, в онези отрасли на промишлеността, в

които производството може бързо да се разшири (същинската обра-

ботваща промишленост, минното дело и пр.), покачването на цените

предизвиква внезапно разширяване, след което скоро идва крах. Съ-

щото въздействие се оказва върху пазара на труда, което привлича

към нови производствени отрасли големи маси скрито относително

излишно население и дори вече заети работници. Изобщо такива го-
леми предприятия като железниците, отнемат от пазара на труда оп-

ределено количество сили, които могат да бъдат доставени само от

някои отрасли, като например селското стопанство, където се изпол-

зват изключително силни момци. Това става и след като новите

предприятия са се превърнали вече в постоянен производствен отра-

съл и поради това вече се е образувал необходим за тези предприя-

тия слой от незаседнали на едно място работници. Например когато
железопътното строителство започне да се води в по-голям мащаб от

средния. Тогава се поглъща част от резервната работническа армия,

натискът на която е понижавал работата заплата.32* Става общо пови-

шаване на работната заплата, дори в добре заангажираните части на

пазара на труда. Това продължава дотогава, докогато неизбежният

крах освободи отново резервна работническа армия; тогава работна-

та заплата отново спада до своя минимум и по-ниско.*32)

Доколкото по-голямата или по-малка продължителност на оборотния

период зависи от работния период в същински смисъл, т.е. от перио-

да, който е необходим, за да се изготви продукт за пазара, тя се ос-

новава върху дадени всеки път материални производствени условия
за различни капиталовложения. Тези условия в земеделието имат

повече характер на природни условия на производство, а в обработ-

ващата промишленост и в по-голямата част на добивната промишле-

ност се изменят паралелно с общественото развитие на самия произ-

217