Page 264 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

нирал като производствен капитал". Кой е верният авриант, ние така и не
разбрахме. А и нямаме оригинала на Маркс на немски език... — бг.ред.]
@30b
[**) Думите «по-малък период на обръщение» в немското издание, от 1893

г. са погрешно пропуснати. Поправено въз основа на ръкописа на Маркс и

ръкописа на Енгелс. ред.]
@31

[*31) Седмиците, които се падат във втората година на оборота, са поста-

вени в скоби.]
@32

[*32) В ръкописа тук е вмъкната следната бележка с цел да се развие по-

къско: «Противоречие в капиталистическия начин на производство: работни-
ците като купувачи на стока, са важни за пазара. Но като продавачи на своя-

та стока — работната сила — капиталистическото производство има тенден-
ция да ги ограничи до минимума на цената — По-нататъшно противоречие:

периодите, в които капиталистическото производство напряга всичките си
сили, се оказват по правило периоди на свръхпроизводство, тъй като произ-

водствените възможности никога не могат да бъдат използвани дотолкова, че

вследствие на това да може не само да се произведе, но и да се реализира
повече стойност; но продажбата на стоки, реализацията на стоков капитал, а

следователно и на принадена стойност, е ограничена не от потребителните
нужди на обществото изобщо, а от потребителните нужди на такова общест-

во, огромното мнозинство от което винаги е бедно и е принудено да остава

постоянно бедно. Обаче това се отнася вече към следващия отдел.»]
@33

[*33) Макар че физиократите още смесват тези две явления, все пак те

първи изтъкват възвръщането на парите към своя изходен пункт като същес-
твена форма на обръщение на капитала, като форма на обръщение, която

определя възпроизводството. „Хвърлете поглед на „Tableau econoinique“ и
ще видите, че производствената класа доставя парите, с които другите класи

купуват нейните произведения, и че те ѝ връщат тези пари, надявайки се
следващата година да правят от нея същите покупки... Вие няма да видите

тук следователно друго обръщение, освен онова, което се създава от разхо-

ди, предизвикващи възпроизводство, и от възпроизводство, предизвикващо
разходи; това е обръщение, което преминава през обръщението на парите,

които служат за мерило на разходите и възпроизводството" (Qaesnay,
«Dialogues sur le Commerce el sur les Tiaveaux des Artisans», в издание на

Daire, „Physiocr. I, p. 208, 209). „Тези постоянни аванси и постоянното възв-

264