Page 260 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 260

фонд съществува именно като фонд на обръщението, образувал се

      чрез превръщане на принадената стойност в пари, но съвсем не като

      скрит паричен капитал.


      Ако разглеждаме нещата, както те действително стават, то потенци-

      алният паричен капитал, натрупан за по-късна употреба, се състои:



      1) От влогове в банки; това е една сравнително незначителна сума
      пари, с която действително разполагат банките. Тук се натрупва па-

      ричен капитал само номинално. Това, което действително се натруп-

      ва тук, е парични вземания, кокто могат да се превръщат в пари (до-

      колкото те изобщо се превръщат някога в пари) само защото се уста-

      новява равновесие между теглените обратно и влаганите в банката

      пари. Във вид на пари в банката се намира само относително малка

      сума.


      2) От държавни облигации. Последните изобщо не са капитал, а само

      вземания върху годишния продукт на нацията.



      3) От акции. Доколкото не е налице спекулация, акциите са титул за

      собственост върху принадлежащ на дружеството действителен капи-

      тал и документ за получаване на принадена стойност, която този ка-
      питал носи годишно.



      Във всички тези случаи не става натрупване на пари; това което на

      едната страна изглежда като натрупване на паричен капитал, на дру-

      гата страна се оказва постоянно, действително изразходване на па-

      ри. Нищо не се изменя от това, дали парите се изразходват от лице-
      то, на което те принадлежат, или от друго лице, негов длъжник.



      На  основата  на  капиталистическото  производство  образуването  на

      съкровища никога не е цел самò по себе си, а резултат или на зад-

      ръжка в обръщението — при която по-голяма от обикновено парична

      маса приема форма на съкровище, — или е резултат на натрупвания,

      зависещи от оборота, или най-после: съкровището е само образуване



                                                           260
   255   256   257   258   259   260   261   262   263   264   265