Page 224 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

неща има най-безспорни данни във всяка промишлена страна, нап-

ример в Англия и Съединените щати. (По този случай следва да се

приведат няколко подходящи примера.) Това е същата операция, как-
то и в случай 1), само замаскирана и извършвана по околен път.

Следователно тя също така трябва да бъде отхвърлена, както и она-

зи. Тук става дума не за номинално, а за действително плащана ра-

ботна заплата.

Виждаме, че при обективния анализ на капиталистическия механизъм
няма нужда да се ползваме от лежащи върху него известни позорни

петна от извънреден характер като средство за отстраняване на тео-

ретически затруднения. Но болшинството от моите буржоазни крити-

ци странно крещят, че аз например в I том на „Капиталът“, като прие-

мам, че капиталистът плаща действителната стойност на работната

сила —което той в повечето случаи не прави, — съм извършил несп-

раведливост по отношение на същия този капиталист! (Тук може с
приписваното ми великодушие да се цитира Шефле.)

И така, с 376 II за споменатата цел нищо не може да се направи.
v

Но за 376 II положението изглежда още по-съмнително. Тук си про-
m
тивостоят само капиталисти от едно и също подразделение, които

продават един на друг и купуват един от друг произведените от тях

средства за потребление. Необходимите за тази обмяна пари функ-

ционират като средство за обръщение и при нормален ход на нещата

трябва да се връщат при участниците в този размер, в който те са ги

авансирали за обръщението, и след това отново да изминават посто-
янно същия път.

Изтеглянето на тези пари от обръщение за образуване на потенциал-

но добавъчен паричен капитал изглежда възможно само по два начи-

на. Или част от капиталистите на II подразделение изиграва другата и

по този начин извършва кражба на пари. Както знаем, за образува-
не на нов паричен капитал не е нужно предварително увеличение на

224