Page 223 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

дователно II подразделение може:

1) — и това важи общо за него и за капиталистите от I подразделение

— просто да понижава работната заплата под нейното нормално

средно равнище. Вследствие на това се освобождават част от пари-

те, които са функционирали като парична форма на променливия ка-

питал, и при постоянно повтаряне на същия процес това би могло да

стане нормален източник за образуване на съкровища, а следова-

телно и източник за образуване на потенциално добавъчен паричен
капитал във II подразделение. Естествено, тук, където става дума за

нормално образуване на капитал, ние не се занимаваме със случай-

на мошеническа печалба. Но не трябва да се забравя, че действи-

телно плащаната нормална работна заплата [която ceteris paribus

(при равни други условия. ред.) определя величината на променливия

капитал] съвсем не се плаща поради добрината на капиталистите, а

защото при дадени отношения тя трябва да бъде платена. С това то-
зи начин на обяснение отпада. Ако приемаме, че променливият капи-

тал, който трябва да бъде изразходван от II подразделение, е 376 ,
v
не можем, за да обясним новопоявилия се проблем, изведнъж да из-

дигнем хипотезата, че II подразделение авансира само 350 , а не
v
376 .
v

2) Но, от друга страна, както вече казахме, II подразделение, разг-

леждано като цяло, има предимството пред I подразделение, че то е

едновременно купувач на работна сила и продавач на своите стоки

на собствените си работници. Как може да се експлоатира това пре-

димство — как може номинално да се изплаща обикновена работна

заплата, докато в действителност част от нея, без съответен стоков
еквивалент, се отнема обратно, alias (иначе казано. ред.), се краде от

работниците; как това може да се извършва отчасти посредством

trucksystem (система на заплащане със стоки. ред.), отчасти посредст-

вом фалшифициране на средствата за обръщение (макар тази фал-

шификация и да остава понякога неуловима от закона), — за тези

223