Page 233 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

от II; следователно те трябва да намерят съответните средства за

потребление.

Между другото. Господин капиталистът и неговата преса често са не-

доволни от начина, по който работната сила изразходва своите пари,

и от стоките на II, в които тя реализира тези пари. Той философства

по този повод, дърдори за култура, застава в позата на филантроп,

както прави това например г. Дръмънд, секретар на английското по-

солство във Вашингтон. „The Nation“ {вестник} в края на октомври

1879 г. помести интересна статия:

«В културно отношение работниците са изостанали от прогреса на изоб-

ретенията; за тях са станали достъпни множество предмети, употребата
на които им е неизвестна и за които те следователно не създават па-

зар» {Всеки капиталист, разбира се, желае работникът да купува негова-

та стока.} «Няма никакво основание работникът да не желае да живее в
същия комфорт като свещеника, адвоката или лекаря, който получава

толкова, колкото и той.» {Наистина, много комфорт могат да си позволят
при желание такъв род адвокати, свещеници и лекари!} «Но той не пра-

ви това. Въпросът все още е в това, по какъв начин с рационални и здра-

ви мерки да се повиши неговото равнище на потребител; този въпрос не
е лесен, защото цялото негово честолюбие не отива по-далеч от нама-

ляване на работните часове, и демагозите по-скоро го подстрекават
именно към това, вместо към подобряване на неговото положение пос-

редством усъвършенстване на неговите умствени и морални способнос-

ти» („Reports of Н. М., s Secretaries of Embassy and Legation on the
Manufactures“, Commerce etc. of the „Countries in which they reside“,

London, 1879, p. 404).

Дългият работен ден, както изглежда, е тайната на рационалните и

здрави мерки, които трябва да издигнат положението на работника,

усъвършенствайки неговите умствени и нравствени способности, и да

го направят рационален потребител. За да стане рационален потре-
бител на стоките на капиталиста, работникът трябва да започне — но

на това пречи демагогът! — с това, да позволи на своя собствен ка-

питалист да потребява неговата работна сила по нерационален и

233