Page 234 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

вреден за здравето начин. Как капиталистът разбира рационалното

потребление, това показва trucksustem, при която благосклонността

на капиталиста се простира дотам, че той пряко се намесва в потреб-
лението на своите работници, при което една от многобройните раз-

новидности на това е даването на квартири на работниците, така че

капиталистът става същевременно и наемодател на работниците си.

Същият този Дръмънд, чиято "прекрасна" душа изпада във възторг от

капиталистическите опити за повишаване равнището на работничес-
ката класа, разказва в същия отчет между другото за образцовите

предачни фабрики на Лоуел и Лорънс Милс. Столовете и жилищните

помещения за фабричните момичета принадлежат на същото акцио-

нерно дружество, на което принадлежат и самите фабрики: завежда-

щите тези домове са на служба при същото дружество, което пред-

писва правилата на тяхното поведение; нито едно момиче не смее да

се връща в къщи по-късно от 10 часа вечерта. Но ето ви "бисер": спе-
циална полиция на дружеството патрулира в околните места и бди да

не се нарушава този жилищен устав. След 10 часа вечерта нито една

от девойките не се пуска да излиза от жилището и да влиза в него.

Всяка девойка непременно трябва да живее на територията, принад-

лежаща на дружеството, на което всеки дом на тази територия носи

седмично около 10 долара жилищен наем и тук виждаме рационални-

те потребители в целия им блясък.

«Тъй като в много от добрите жилищни сгради за работничките се нами-

ра вездесъщото пиано, то музиката, пеенето и танците играят съществе-

на роля поне за онези от тях, които след монотонната непрекъсната де-
сетчасова работа при тъкачния стан се нуждаят повече от промяна, от-

колкото от действителна почивка» (стр. 412).

Но главната тайна как от работника трябва да се направи рационален

потребител, идва сега. Господин Дръмънд посетил ножарската фаб-

рика Turners Falls (Connecticut River), при което г-н Окман, касиер на

акционерното дружество, след като му разказва, че американските
ножове за маса бият по своите качества английските, продължава:

234