Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

новяващ изплатената работна заплата, и 60 ). И така, получава се
m
следната схема:

3)

при което в скоби са поставени онези величини, които извършват об-

ръщение и се потребяват само в пределите на своя собствен подот-

дел.

Фактът, че паричният капитал, авансиран като променлив, се връща

непосредствено само у капиталистите от IIa, които произвеждат ос-

новни средства за живот, е само модифицирано от особени условия

проявление на общия закон, споменат по-горе, че при нормален ход

на стоковото обръщение парите се връщат обратно у стокопроизво-
дителите, които ги авансират за обръщението. От това следва, че ако

зад стокопроизводителя изобщо стои паричен капиталист, който от-

ново авансира на промишления капиталист паричен капитал (в най-

строгия смисъл на тази дума, следователно капиталова стойност в

парична форма), действителен пункт на възвръщане на тези пари е

джобът на паричния капиталист. Така, макар парите в своето обръ-

щение да преминават в по-голяма или по-малка степен през всички

ръце, масата на извършващите обръщение пари принадлежи на под-

разделението на паричния капитал, организиран и концентриран във
форма на банки и т.н.; начинът, по който това подразделение аванси-

ра своя капитал, определя в края на краищата постоянния обратен

приток у него на този капитал в парична форма, макар определящо

звено при това да е пак обратното превръщане на промишления ка-

питал в паричен.

За стоковото обръщение винаги са необходими две неща: стоки, кои-

то се хвърлят в обръщение, и пари, които се хвърлят в обръщение.

„Процесът на обръщението не се прекъсва, както става с непос-

редствената размяна на продукти, и след като потребителните

90