Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 92

форма  не  непосредствено,  а  косвено,  по  околен  път.  Във

      II  подразделение,  напротив,  500  ф.ст.  работна  заплата  се  връщат

      непосредствено от работниците у капиталистите, както изобщо това
      възвръщане е пряко във всички случаи, когато покупката и продажба-

      та между едни и същи лица постоянно се повтарят по такъв начин, че

      тези лица последователно противостоят едно на друго ту като купу-

      вачи,  ту  като  продавачи  на  стоки.  Капиталист  от  II  подразделение

      плаща  работната  сила  в  пари;  така  той  включва  работната  сила  в

      своя капитал и само вследствие на този акт на обръщение, който е за

      него само превръщане на паричен в производствен капитал, той като
      промишлен капиталист противостои на работника като негов наемен

      работник. Но работникът, който в първия стадий е бил продавач, тър-

      говец на собствената си работна сила, във втория стадий като купу-

      вач, като притежател на пари, противостои на капиталиста като про-

      давач  на  стока;  така  парите,  изразходвани  за  работна  заплата,  се

      стичат обратно у капиталиста. Доколкото продажбата на тези стоки

      не е свързана с измамничество и пр., а се разменят тук във вид на
      еквиваленти стоки и пари, тази продажба не е процес, чрез който ка-

      питалистът се обогатява. Той не плаща на работника два пъти: първо

      в пари, а после в стоки; неговите пари се връщат у него, когато ра-

      ботникът разменя парите срещу негова стока.



      Но паричният капитал, превърнат в променлив капитал — т.е. парите,

      авансирани за работна заплата,  — играе главна роля в самото па-

      рично  обръщение;  тъй  като  работническата  класа  е  принудена  да
      преживява ден за ден, а поради това тя не може да кредитира про-

      мишлените капиталисти за по-дълго време, то — колкото и различни

      да са периодите на оборота на капиталите в различните промишлени

      отрасли — в безбройни, различни по място пунктове на обществото

      трябва да бъде едновременно авансиран променлив капитал в пари

      през известни кратки срокове, например седмично и т.н., през срав-

      нително бързо повтарящи се периоди от време (колкото по-кратки са
      тези  периоди,  толкова  относително  по-малка  може  да  бъде  цялата




                                                           92
   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96   97