Page 103 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

шенствания, които тук са възможни и необходими, възникват изцяло

и изключително от обществените опит и наблюдения, които стават

възможни и се извършват благодарение на производството на съв-
купния, комбиниран в голям мащаб работник.

Същото важи и за друга обширна област на икономия в условията на

производство. Имаме предвид обратното превръщане на отпадъците

в нови елементи на производство на същия или друг клон на про-

мишлеността — процеси, с помощта на които тези отпадъци отново
влизат в кръгооборота на производство, а следователно и на потреб-

ление — производствено или индивидуално. И тази област на спес-

тявания, която по-късно ще засегнем по-подробно, е резултат на об-

ществения труд в голям мащаб. Само при такъв мащаб отпадъците

се получават в такива значителни маси, че те самите стават отново

предмет на търговия, а следователно и нови елементи за производс-

тво. Само като отпадъци на колективното производство, а следова-
телно и на производството в голям мащаб, те получават това значе-

ние за производствения процес, продължават да бъдат носители на

разменна стойност. Тези отпадъци, независимо от ролята, която из-

пълняват като нови елементи на производство, поевтиняват в раз-

мер, в който могат да бъдат наново продадени, разходите за сурови-

ни, тъй като в тези разходи винаги се прибавя и нормалният отпадъ-

чен материал, т.е. онова негово количество, което средно трябва да

бъде изгубено при обработката. Намаляването на разходите за тази

част от постоянния капитал повишава pro tanto (съответно. ред.) нор-
мата на печалбата при дадена величина на променливия капитал и

дадена норма на принадена стойност.

Щом принадената стойност е дадена, нормата на печалбата може да

бъде увеличена само чрез намаляване стойността на постоянния ка-

питал, необходим за производство на стока. До колкото постоянният
капитал влиза в производството на стоките, от значение е не негова-

та разменна стойност, а изключително неговата потребителна стой-

ност. Колко труд може да погълне ленът в една предачна фабрика,

103