Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

га памукът, без да се поврежда вълната; и днес хиляди работници са за-
ети във производството на shoddy, от което потребителят има полза, тъй

като той сега може да си купи плат от добро средно качество на твърде

умерена цена» («Reports of Insp. of Fact., October 1863», p. 107).

Възстановяваната по такъв начин изкуствена вълна възлизаше още в

края па 1862 г. на една трета от общата консумация на вълна в анг-

лийската промишленост («Reports of Insp. of Fact., October 1862», p.
81). «Голямата изгода» за «потребителя» е в това, че неговите въл-

нени дрехи сега се износват три пъти по-бързо, отколкото преди, и че

започват да се разнищват шест пъти по-бързо.

Английската копринена промишленост се движеше по същата накло-

нена плоскост. От 1839 до 1862 г. консумацията на естествена сурова
коприна малко намаля, докато консумацията на копринени отпадъци

се удвои. Усъвършенстваните машини дадоха възможност да се про-

извеждат от този, при други условия, доста малоценен материал коп-

ринени тъкани за различни цели.

Най-ярък пример за използване на отпадъци дава химическата про-

мишленост. Тя използва не само своите собствени отпадъци, като

намира за тях ново приложение, но и отпадъци от най-разнообразни
други отрасли на промишлеността и превръща например неизполз-

вания по-рано почти за нищо каменовъглен катран в анилинови бои, в

ализарин, а напоследък и в медикаменти.

От тази икономия на отпадъци от производството чрез вторичното

използване трябва да различаваме икономията при получаване на
самите отпадъци, т.е. свеждането на отпадъците до техния минимум

и непосредственото максимално използване на суровините и спома-

гателните материали, които влизат в производството.

Икономията на отпадъци отчасти зависи от доброто качество на ма-

шините, които се използват. Масло, сапун и пр. се пестят по-добре,

когато отделни части на машините са поточно изработени и по-добре

133