Page 132 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

чен отчет за 1863 г. се посочва следното като една от главните при-

чини, поради които фермерите в Англия и в много части на Ирландия

без желание и рядко отглеждат лен:

«Значителните отпадъци... които се получават при обработка на лен в

малките даракчийници за лен, движени с вода... Отпадъците при памука
са сравнително малки, но при лена са твърде значителни. Грижливата

работа при накисване и механическото влачене може значително да ог-
раничи тази загуба... В Ирландия влаченето на лен се върши често съв-

сем незадоволително, така че се губят 28—30% от продукта» («Reports of

Insp. of Fact., October 1863», p. 139, 142).

Всичко това би могло да бъде отстранено ако се прилагат по-

съвършени машини. Дребът, който се получава, е в такова голямо

количество, че фабричният инспектор казва:

«От няколко даракчийници за лен в Ирландия ми съобщават, че работ-

ниците често носят в къщи отпадъците и ги употребяват като гориво за
печките си, а това е много ценен материал» (пак там, с. 140).

За отпадъците от памук ще говорим по-долу, когато ще стане дума за

колебанията в цените на суровините.

Вълнената промишленост беше по-благоразумна, отколкото промиш-

леността по обработка на лен.

«По-рано се смяташе за позорно да се събират отпадъци от вълна и
вълнени парцали за нова преработка, но този предразсъдък съвсем из-

чезна във връзка с производството на изкуствена вълна, което стана ва-
жен отрасъл от вълнената промишленост в йоркширския окръг; няма

съмнение, че и предприятия, преработващи памучни отпадъци, скоро ще

заемат същото място като отрасъл от производството, отговарящ на ед-
на общопризната потребност. Преди 30 години вълнените парцали, т.е.

парчетата от чист вълнен плат, се оценяваха средно по 4 ф.ст. и 4 ши-
линга за тон; през последните няколко години те поскъпнаха до 44 ф.ст.

за тон. При това търсенето дотолкова нарасна, че се използват дори

смесени тъкани от вълна и памук, тъй като се намери начин да се разла-

132