Page 66 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 66

Още тук вече се вижда, че измененията в работния ден, в интензив-

      ността на труда и в работната заплата не могат да настъпят без ед-

      новременно изменение във v и m и в отношението между тях, а от-
      там и в p', в отношението на m към c+v (към целия капитал); и също

      така е ясно, че измененията в отношението на m към v също пред-

      поставят промяна поне в едно от току-що споменатите три условия на

      труда.



      В това именно се проявява особеното органично отношение на про-
      менливия капитал към движението на целия капитал и към нараства-

      нето на неговата стойност, както и разликата между него и постоян-

      ния капитал. Постоянният капитал, доколкото се отнася за образува-

      нето на стойност, е важен само поради стойността, която притежава;

      при това за образуването на стойността е съвсем безразлично дали

      един постоянен капитал от 1500 ф.ст. представлява, да речем, 1500

      тона желязо по 1 ф.ст., или 500 тона желязо по 3 ф.ст. Количеството

      на  действителните  вещества,  в  които  е  представена  стойността  на

      постоянния капитал, е съвсем без значение за образуването на стой-
      ността и за нормата на печалбата, която се изменя в обратна посока

      спрямо тази стойност, в каквото и отношение да се намира увеличе-

      нието или намалението на стойността на постоянния капитал към ма-

      сата на веществените потребителни стойности, в които той е предс-

      тавен.


      Съвсем  иначе  стои  въпросът  с  променливия  капитал.  Тук  е  важна

      преди всичко не стойността, която той притежава, не трудът, който е

      опредметен в него, а стойността като прост показател на целия труд,

      който променливият капитал привежда в движение и който не е изра-

      зен в променливия капитал; разликата между целия този труд и тру-

      да,  който  е  изразен  в  самия  променлив  капитал  и  следователно

      е  заплатен труд, или онази част от този труд, която създава прина-
      дена стойност, се оказва тъкмо толкова по-голяма, колкото по-малък

      е трудът, съдържащ се в самия променлив капитал. Нека работният

      ден от 10 часа да е равен на десет шилинга = десет марки. Ако необ-


                                                           66
   61   62   63   64   65   66   67   68   69   70   71