Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

стойност е обратно на действието на продължителността на работ-

ния ден и на интензивността на труда; че повишаването на работната

заплата намалява принадената стойност, докато удължаването на
работния ден и повишаването на интензивността на труда я увелича-

ват.

Ако приемем например, че един капитал 100% с 20 работници при

десетчасов труд и при обща седмична заплата 20 произвежда прина-

дена стойност 20, то ще получим:

80 +20 +20 ; m'=100%, p'=20%.
c
v
m
Ако работният ден бъде удължен на 15 часа без повишаване на ра-

ботната заплата, с това цялата произведена от 20-те работници

стойност ще се увеличи от 40 на 60 (10:15 = 40:60); тъй като v (запла-

тената работна заплата), си остава същата, то принадената стойност
се повишава от 20 на 40 и получаваме:

80 +20 +40 ; m'=200%, p'=40%.
v
m
c
Ако, от друга страна, при десетчасов труд работната заплата спадне
от 20 на 12, ще имаме също, както и отначало, цялата новопроизве-

дена стойност 40, но сега тя ще се разпредели по друг начин: v нама-

лява на 12 и затова дава за m остатък 28. Следователно получаваме:

80 +12 +28 ; m'=233⅓%, p'= =30 %.
c
m
v
И така, виждаме, че както удълженият работен ден (или съответната
повишена интензивност на труда), така и понижаването на работната

заплата повишава масата, а оттам и нормата на принадената стой-

ност; обратно, повишаването на работната заплата при равни други

условия би понижило нормата на принадената стойност. Следова-

телно, ако v нараства поради повишаване на работната заплата, това

изразява не увеличено, а само по-скъпо заплатено количество труд;

m' и p' не се повишават, а се понижават.

65