Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

стойност, произведена чрез този капитал за даден период на обръ-

щение. Следователно засега се абстрахираме от това, че тази при-

надена стойност, от една страна, се разпада на различни производни
форми: лихва от капитала, поземлена рента, данъци и т.н., и че, от

друга страна, тя в повечето случаи не съвпада с печалбата в онзи

вид, в който тази печалба се присвоява по силата на общата средна

норма на печалбата, за което ще говорим във втори отдел.

Доколкото се приема, че печалбата е количествено равна на прина-
дената стойност, нейната величина и величината на нормата на пе-

чалбата се определят от отношенията на простите числени величини,

които са дадени или могат да бъдат определени за всеки отделен

случай. Следователно изследването се движи в началото в чисто ма-

тематическа област.

Ние запазваме обозначенията, употребявани в първа и втора книга.
Целият капитал K се разделя на постоянен капитал с и променлив

капитал v и произвежда принадена стойност m. Отношението на тази

принадена сойност към авансирания променлив капитал, т.е. , ние

наричаме норма на принадената стойност и я обозначаваме с m'.

Следователно и затова m=m'v.

Ако тази принадена стойност се отнесе не към променливия налитал,

а към целия капитал, тогава тя се нарича печалба (р), а отношението

на принадената стойност m към целия капитал K, т.е. , се нарича

норма на печалбата p'. По този начин получаваме:

ако на мястото на m поставим намерената по-горе негова величина
m'v, то ще получим:

62