Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

на стойност е и показател на привеждания от него в движение свръх

тази мярка труд, в повече, или принаден труд. При еднаква степен на

експлоатация на труда печалбата в първия случай би била

а във втория случай

т.е. шест пъти по-голяма норма на печалба. Но в действителност в

този случай самата печалба би била шест пъти по-голяма, 600 за В

срещу 100 за А, защото със също такъв капитал се привежда в дви-

жение шест пъти повече жив труд, следователно при еднаква степен
на експлоатация на труд се произвежда шест пъти повече принадена

стойност, а следователно и шест пъти повече печалба.

Ако в сфера А биха се приложили не 700, а 7000 ф.ст., а в сфера В

само 700 ф.ст. капитал, то при неизменен органичен състав от 7000

ф.ст. на капитал А биха били употребени като променлив капитал
1000 ф.ст., т.е. 1000 души работници седмично = 60 000 часа жив

труд, включително 30 000 часа принаден труд. Но и сега, както и по-

преди, А в сравнение с В би привеждало в движение с всеки 700

ф.ст. шест пъти по-малко жив труд и следователно шест пъти по-

малко принаден труд, а затова и печалбата би била шест пъти по-

малка. Ако разгледаме нормата на печалба, ще получим за А

в сравнение с или за капитал В. За еднакви по величина

капитали тук нормите на печалба са различни, тъй като при равна

норма на принадената стойност са различни масите на произведена-

та принадена стойност, а следователно и на печалбата, вследствие

11