Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 10

та; следователно 1 ф.ст., т.е. неговата заплата, която изразява полу-

      седмичен  труд,  привежда  в  движение  труд  в  продължение  на  цяла

      седмица и по същия начин 100-те ф.ст., макар че съдържат в себе си
      само труда на 50 седмици, привеждат в движение труд в продълже-

      ние на 100 работни седмици. Ето защо трябва да се прави твърде

      съществена разлика между променливия, вложения в работна запла-

      та капитал, доколкото неговата стойност — сумата на работните зап-

      лати  —  представлява  определено  количество  опредметен  труд,  и

      същия променлив капитал, доколкото неговата стойност е само пока-

      зател на масата жив труд, привеждана в движение от него. Масата
      жив труд е винаги по-голяма, отколкото количеството на труда, който

      се съдържа в променливия капитал, и се изразява поради това в по-

      голяма стойност, отколкото е стойността на променливия капитал, в

      стойност, която се определя, от една срана, от броя работници, при-

      веждани в движение от променливия капитал, а, от друга страна, от

      количеството принаден труд, което те дават.


      От  този  начин  на  разглеждане  на  променливия  капитал  произтича

      следното:



      Ако при дадено капиталовложение в сферата на производство А на

      всеки 700 единици от целия капитал се изразходват само 100 едини-

      ци за променлив и 600 единици за постоянен капитална в сферата на

      производство В — 600 за променлив и 100 за постоянен капитал, то
      целият капитал А в размер на 700 ще привежда в движение работна

      сила, равна само на 100, което при предишните наши предпоставки

      дава само 100 работни седмици, или 6000 часа жив труд, докато рав-

      ният по величина цял капитал В привежда в движение труд за 600

      седмици и следователно 36 000 часа жив труд. Ето защо капиталът в

      сфера А би могъл да си присвои само 50 работни седмици, или 3000

      часа принаден труд, докато равният по величина капитал в сфера В

      би могъл да си присвои 300 работни седмици, или 18 000 часа. Про-
      менливият капитал е показател не само на труда, който се съдържа в

      самия  него,  но  заедно  с  това  при  дадена  норма  на  принаде-


                                                           10
   5   6   7   8   9   10   11   12   13   14   15