Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

сим от тяхната абсолютна величина. Въпросът е винаги само колко от

всеки 100 единици на капитала се пада на променливия и колко на

постоянния капитал.

И така, капитали от различна величина, изчислени процентно — или,

което в дадения случай се свежда до същото, капитали от еднаква

величина, — произвеждат при равен работен ден и при равна степен

на експлоатация на труд твърде различни количества печалба, тъй

като те произвеждат различни количества принадена стойност; и то
защото съобразно с различния органичен състав на капиталите в

различните сфери на производство са различни и техните променли-

ви части, следователно различни са количествата на привеждания от

тях в движение жив труд, а затова са различни и количествата на

присвоявания от тях принаден труд — субстанцията на принадената

стойност, а следователно и на печалбата. Еднакво големи части от

целия капитал в различните сфери на производство включват неед-
накво големи източници на принадена стойност, а единственият из-

точник на принадена стойност е живият труд. При равна степен на

експлоатация на труд масата на труда, привеждан в движение от ка-

питал = 100, а следователно и масата на присвоявания от него при-

наден труд зависи от величината на неговата променлива съставна

част. Ако капитал, състоящ се процентно от 90 +10 , при равна сте-
v
c
пен на експлоатация на труд би произвеждал също толкова принаде-

на стойност (печалба), както и капитал, който се състои от 10 +90 , то
c
v
би било ясно като бял ден, че принадената стойност, а следователно
и стойността изобщо, би трябвало да се дължи на източник, съвсем

различен от труда, а заедно с това би отпаднала всяка рационална

основа на политическата икономия. Да приемем, както вече правихме

това по-преди, че 1 ф.ст. е седмичната работна заплата на един ра-

ботник за 60 работни часа и че нормата на принадената стойност е =

100%. В такъв случай очевидно е, че всяка новопроизведена стой-

ност, която един работник може да достави за една седмица, е = 2
ф.ст.; следователно 10 работници не биха могли при това условие да

13