Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 13

сим от тяхната абсолютна величина. Въпросът е винаги само колко от

      всеки 100 единици на капитала се пада на променливия и колко на

      постоянния капитал.


      И така, капитали от различна величина, изчислени процентно — или,

      което в дадения случай се свежда до същото, капитали от еднаква

      величина, — произвеждат при равен работен ден и при равна степен

      на експлоатация на труд твърде различни количества печалба, тъй

      като те произвеждат различни количества принадена стойност; и то
      защото  съобразно  с  различния  органичен  състав  на  капиталите  в

      различните сфери на производство са различни и техните променли-

      ви части, следователно различни са количествата на привеждания от

      тях  в  движение  жив  труд,  а  затова  са  различни  и  количествата  на

      присвоявания от тях принаден труд — субстанцията на принадената

      стойност, а следователно и на печалбата. Еднакво големи части от

      целия капитал в различните сфери на производство включват неед-
      накво големи източници на принадена стойност, а единственият из-

      точник на принадена стойност е живият труд. При равна степен на

      експлоатация на труд масата на труда, привеждан в движение от ка-

      питал = 100, а следователно и масата на присвоявания от него при-

      наден труд зависи от величината на неговата променлива съставна

      част. Ако капитал, състоящ се процентно от 90 +10 , при равна сте-
                                                                                        v
                                                                                 c
      пен на експлоатация на труд би произвеждал също толкова принаде-

      на стойност (печалба), както и капитал, който се състои от 10 +90 , то
                                                                                                      c
                                                                                                             v
      би било ясно като бял ден, че принадената стойност, а следователно
      и стойността изобщо, би трябвало да се дължи на източник, съвсем

      различен от труда, а заедно с това би отпаднала всяка рационална

      основа на политическата икономия. Да приемем, както вече правихме

      това по-преди, че 1 ф.ст. е седмичната работна заплата на един ра-

      ботник за 60 работни часа и че нормата на принадената стойност е =

      100%.  В  такъв  случай  очевидно  е,  че  всяка  новопроизведена  стой-

      ност, която един работник може да достави за една седмица, е = 2
      ф.ст.; следователно 10 работници не биха могли при това условие да




                                                           13
   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18