Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

капитал в тази определена сфера на производство за дадено време,

а от масата на печалбата, която за даден интервал време се пада

средно на всеки вложен в производството капитал, като определена
част от целия обществен капитал, който е вложен в общото произ-

водство, взето като цяло*22). *22

Така че, ако капиталистът продава своята стока по нейната произ-

водствена цена, той получава обратно пари, съответстващи на вели-

чината на стойността на капитала, изразходван от него в производст-

вото, и извлича печалба, пропорционална на своя авансиран капитал,

взет само като определена част от целия обществен капитал.. Произ-

водствените разходи във всяка дадена сфера на производство са

специфични. Печалбата, която се прибавя към тези производствени

разходи, не зависи от условията на отделната сфера на производст-

во и е проста средна печалба на всеки сто единици аванси-
ран капитал.

Да приемем, че в предишния пример петте различни капитала I—V

принадлежат на едно лице. Количеството на променливия и постоян-

ния капитал, изразходвано в производството на стоките на всеки 100

единици от целия вложен в производството капитал, да е дадено за
всяко подразделение от I—V и тази част от стойностна на стоките I—

V, естествено, ще е част от тяхната цена, тъй като поне тази цена е

необходима за възстановяване авансираната и консумирана част от

капитала. Така че тези производствени разходи са различни за всеки

вид стока от I—V и като такива ще бъдат различно определени от

собственика. Относно обаче до различните маси принадена стойност

(печалба), произведени в подразделенията I—V, капиталистът би
имал всички основания да ги възприема като печалба на целия свой

авансиран капитал, така че на всеки 100 единици от капитала би се

паднала съответна част от цялата тази печалба. Следователно про-

изводствените разходи на стоките, произведени в отделните подраз-

деления I—V, биха били различни; но при всички тези стоки би била

26