Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

Ние получаваме тук за различните сфери на производство при еднак-

ва експлоатация на труд твърде различни норми на печалбата, съот-

ветно на различния органичен състав на капиталите.

Общата сума на капиталите, вложени в петте сфери, е = 500; общата

сума на произведената от тях принадена стойност е = 110; общата

стойност на произведените от тях стоки е = 610. Да разгледаме тези

500 като един единствен капитал, по отношение на който подразде-

ления I—V са само отделни части (както например това става в една
памучна фабрика, в различните отделения на която — дарачно, под-

готвително, предачно, тъкачно — съществува различно отношение

между постоянен и променлив капитал и средното отношение за ця-

лата фабрика се получава само чрез изчисляване). В този случай

средният състав на капитала 500 би бил = З90 +110 , или в проценти
c
v
78 +22 . Съставът на всеки един от капиталите от по 100, разглеждан
v
c
само като от целия капитал, би бил този среден състав 78 +22 ; по
v
c
същия начин на всеки 100 би се паднала средна принадена стойност

22; затова средната норма на печалбата би била = 22% и, най-сетне,

цената на всяка от общия продукт, произведен от капитала 500, би

се равнявала на 122. Продуктът на всяка една пета част от целия
авансиран капитал би трябвало следователно да се продава за 122.

Ако не искаме обаче да направим съвсем погрешни изводи, ние не

трябва да приравняваме всички производствени разходи към 100.

При 80 +20 и при норма на печалба = 100% цялата стойност на сто-
v
c
ката, произведена от капитал I = 100, би била = 80 +20 +20 = 120,
m
c
v
21