Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

ако целият постоянен капитал влезеше в годишния продукт. При из-

вестни условия това, разбира се, може да се случи в някои сфери на

производството. Но това едва ли е възможно там, където отношение-
то на c:v е = 4:1. Следователно трябва да се вземе под внимание, че

стойностите на стоките, произвеждани от всеки 100 единици на раз-

лични капитали, могат да бъдат различни в зависимост от различното

делене на c на основна и оборотна съставни части и че основните

съставни части на различните капитали могат на свой ред да се из-

носват по-бавно или по-бързо, следователно в равни интервали от

време да прибавят към продукта неравни количества стойност. Обаче
на нормата на печалбата това не оказва влияние. Предават ли тези

80c на годишния продукт стойност, равна на 80 или на 50, или на 5, и

ще бъде ли поради това годишният продукт = 80 +20 +20 = 120, или
v
c
m
50 +20 +20 = 90, или 5 +20 +20 = 45, това е безразлично; във
m
c
v
c
m
v
всички тези случаи стойностният излишък на продукта над неговите
производствени разходи е = 20 и във всички тези случаи при опреде-
ляне нормата на печалбата тези 20 се изчисляват върху капитал, ра-
вен на 100; нормата на печалбата за капитал I е по такъв начин във

всеки случай = 20%. За да представим това по-ясно, в следващата
таблица, отнасяща се до същите пет капитала, ние приемаме, че в

стойността на техния продукт влизат различни части от постоянния

капитал.

Ако разгледаме капитали I—V отново като един единствен съвкупен

капитал, ще видим, че и в този случай съставът на сумите на петте

22