Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

капитала = 500 е = 390 +110 , следователно средният състав си ос-
c
v
тава същият = 78c+22v, а и средната принадена стойност е = 22%. Ка-

то разпределим тази принадена стойност равномерно между капита-
ли I—V, бихме получили следните стокови цени:

*) 1-во издание: 40; поправено по ръкописа на Маркс. Немс. ред.

Общо взето, стоките се продават с 2+7+17 = 26 над и с 8+18 = 26

под стойността, така че отклоненията на цените взаимно се унищо-

жават поради равномерното разпределение, на принадената стой-

ност, т.е. поради това, че към съответните производствени разходи

на стоките се прибавя средната печалба от 22 за всеки сто единици

от авансирания капитал; в същото съотношение, в което една част от
стоките се продава по-високо, друга част се продава по-ниско от ней-

ната стойност. И само продажбата им по тези цени прави възможно

нормата на печалба във всички подразделения от I—V да е еднаква и

да е равна на 22% въпреки различния органичен състав на капитали

I—V. Цените, които възникват по такъв начин, че от различните норми

на печалба в различните сфери на производство се определя сред-

ната и тази средна се прибавя към производствените разходи в раз-

личните сфери на производство, са производствените цени. Пред-

поставка за тях е съществуването на една обща норма на печалба,
която пък от своя страна предпоставя, че нормите на печалба във

всяка отделна сфера на производство самѝ по себе си са вече све-

дени до същото количество средни норми. Тези отделни норми на

печалба във всяка сфера на производството ca = и трябва да бъ-

дат изведени, както това е и направено в първи отдел на тази книга,

23