Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

Преди да отидем по-нататък, за избягване на възможни недоразумения

ще повторим още един път двете многократно развивани тези.

Първо: Същият процес, който с хода на развитието на капиталистическия

начин на производство поражда поевтиняване на стоките, предизвиква и
изменение в органичния състав на обществения капитал, прилаган за

производство на стоките, а поради това предизвиква и спадане на нор-

мата на печалба. Така че намаляването на относителните разходи за от-
делната стока, както и на онази част от тези разходи, която се получава

от износване на машините, не трябва да се отъждествява с нарастването
на стойността на постоянния капитал по отношение на променливия, ма-

кар че, обратно, всяко намаляване в относителните разходи за постоян-
ния капитал при неизменяща се или нарастваща маса на неговите вещес-

твени елементи, оказва влияние върху повишаване на нормата на пе-

чалба, т.е. върху намаляването pro tanto на стойността на постоянния ка-
питал в сравнение с променливия капитал, който се изразходва във все

по-малка пропорция.

Второ: Обстоятелството, че в отделните стоки, от съвкупността на които

се образува продуктът на капитала, съдържащият се в тях новоприбавен
жив труд се оказва във все повече намаляваща се пропорция към съдър-

жащите се в тях суровини и употребените за тяхното изготвяне средства

на труда; следователно обстоятелството, че в отделните стоки се опред-
метява постоянно намаляващо се количество новоприбавен жив труд,

тъй като с развитието на обществената производителна сила за тяхното
производство се изисква по-малко труд — това обстоятелство не засяга

отношението, в което живият труд, съдържащ се в стоката, се разпада на
заплатен и незаплатен. Напротив. Макар общото количество на съдържа-

щия се в стоката новоприбавен жив труд да намалява, незаплатената

част расте в сравнение със заплатената част или поради абсолютното,
или поради относителното спадане на заплатената част, защото същият

метод на производство, който намалява общата сума на новоприбавения
жив труд във всяка единица стока, се съпровожда с повишаване на абсо-

лютната и относителната принадена стойност. Тенденцията на нормата
на печалбата към спадане е свързана с тенденция към повишаване на

нормата на принадената стойност, следователно с тенденция към пови-

шаване степента на експлоатацията на труда. Затова във висша степен

37