Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

от m. Следователно няма никакво противоречие в това, че p1, z и r всяко

само по себе си може постоянно да расте, докато , както и , и

всяко самò по себе си може да става все по-малко, или че p1 в сравне-

ние с z или r в сравнение с p1 или пък в сравнение с p1 и със z относи-
телно расте. При увеличаване съвкупната принадена стойност или печал-

бата m = p, но при едновременно спадане на нормата на печалбата

отношението на величината на частите p1, z и r, на които се раз-

пада m = p, може да се изменя всякак в границите, определяни от об-

щата сума m, без да се засяга величината на m или .

Изменението на p1, z и r по отношение едно към друго е само друго раз-

пределение на m по различни рубрики. Затова и , или , нормата

на индивидуалната промишлена печалба, нормата на лихвата и отноше-

нието на рентата към целия капитал, могат да нарастват едно по отноше-

ние към друго, макар общата норма на печалбата, , да спада; остава

само условието сумата на трите величини да бъде = . Ако нормата на

печалба спадне от 50% на 25%, например ако съставът на капитала при

норма на принадена стойност 100% от 50c+50v се измени на 75c+25v, то

в първия случай капитал 1000 ще даде печалба 500, а във втория случай

капитал 4000 ще даде печалба 1000. m или p се е удвоило, но p' е спад-
нало наполовина. И ако по-рано от 50% на печалбата се падаше 20, на

лихвата 10 и на рентата 20, то = 20%, = 10%, = 20%. Ако при прев-

ръщането в 25% отношенията остават същите, то = 10%, = 5% и

= 10%. Напротив, ако спадне на 8%, и на 4%, то ще се повиши на

13%. Относителната величина на r би се повишила в сравнение с p1 и z,

но все пак p' би останало предишното. При двете предпоставки сумата

на p1 и z и r би се увеличила, тъй като тя би била произведена посредс-

твом четири пъти по-голям капитал. Впрочем предпоставката на Рикардо,
че първоначално промишлената печалба (плюс лихвата) съдържа цялата

принадена стойност, е исторически и логически невярна. Напротив, само

41