Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

лия капитал, нормата на печалбата, е стимул на капиталистическото про-

изводство (както нарастването на стойността на капитала е негова един-

ствена цел), спадането на нормата на печалба забавя образуването на
нови самостоятелни капитали и така се явява като заплаха за развитието

на капиталистическия производствен процес; то подпомага свръхпроиз-
водството, спекулацията, кризите, появата на излишен капитал наред с

излишно население. Затова икономистите, които като Рикардо смятат ка-
питалистическия начин на производство за абсолютен, чувстват тук, че

този начин на производство сам си създава граници, и затова приписват

тези граници не на производството, а на природата (в учението за рен-
тата). Но важното в страха, който им внушава спадането на нормата на

печалба, е чувството, че капиталистическият начин на производство
среща в развитието на производителните сили предел, който няма ни-

каква връзка с производството на богатството като такова; и този своеоб-
разен предел доказва за ограничеността и за само историческия, прехо-

ден характер на капиталистическия начин на производство; доказва за

това, че капиталистическият начин на производство не е абсолютен на-
чин на производство на богатството и че, напротив, на известно стъпало

той влиза в конфликт със своето по-нататъшно развитие.

Наистина Рикардо и неговата школа изследват само промишлената пе-

чалба, в която се съдържа и лихва. Но и нормата на поземлена рента има
също тенденция да спада, макар че нейната абсолютна маса расте и ма-

кар че тя може да расте и пропорционално в сравнение с промишлената

печалба (виж Е. Уест [Essay on the Application of Capital to Land, London,
1815. – Ed], който преди Рикардо разви закона на поземлената рента).

Ако разглеждаме целия обществен капитал K и означим с p1 промишле-

ната печалба, която остава след спадане на лихвата и поземлената

рента, означим лихвата със z и поземлената рента с r, то

Ние видяхме, че макар в хода на развитието на капиталистическото про-

изводство общата сума на принадената стойност m постоянно да расте,

обаче също така постоянно намалява, защото K расте още по-бързо

40