Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)
P. 40

лия капитал, нормата на печалбата, е стимул на капиталистическото про-

           изводство (както нарастването на стойността на капитала е негова един-

           ствена цел), спадането на нормата на печалба забавя образуването на
           нови самостоятелни капитали и така се явява като заплаха за развитието

           на капиталистическия производствен процес; то подпомага свръхпроиз-
           водството, спекулацията, кризите, появата на излишен капитал наред с

           излишно население. Затова икономистите, които като Рикардо смятат ка-
           питалистическия начин на производство за абсолютен, чувстват тук, че

           този начин на производство сам си създава граници, и затова приписват

           тези граници не на производството, а на природата (в учението за рен-
           тата). Но важното в страха, който им внушава спадането на нормата на

           печалба,  е  чувството,  че  капиталистическият  начин  на  производство
           среща в развитието на производителните сили предел, който няма ни-

           каква връзка с производството на богатството като такова; и този своеоб-
           разен предел доказва за ограничеността и за само историческия, прехо-

           ден характер на капиталистическия начин на производство; доказва за

           това, че капиталистическият начин на производство не е абсолютен на-
           чин на производство на богатството и че, напротив, на известно стъпало

           той влиза в конфликт със своето по-нататъшно развитие.


           Наистина Рикардо и неговата школа изследват само промишлената пе-

           чалба, в която се съдържа и лихва. Но и нормата на поземлена рента има
           също тенденция да спада, макар че нейната абсолютна маса расте и ма-

           кар че тя може да расте и пропорционално в сравнение с промишлената

           печалба (виж Е. Уест [Essay on the Application of Capital to Land, London,
           1815. – Ed], който преди Рикардо разви закона на поземлената рента).

           Ако разглеждаме целия обществен капитал K и означим с p1 промишле-

           ната  печалба,  която  остава  след  спадане  на  лихвата  и  поземлената

           рента, означим лихвата със z и поземлената рента с r, то








           Ние видяхме, че макар в хода на развитието на капиталистическото про-

           изводство общата сума на принадената стойност m постоянно да расте,


           обаче        също така постоянно намалява, защото K расте още по-бързо


                                                            40
   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45