Page 66 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…
нормата на печалба. Това постоянно увеличение на капитала, а затова и

разширение на производството въз основа на старите методи на произ-
водство, което спокойно протича, докато наред с тях се въвеждат вече

нови методи, на свой ред е причина за това, че нормата на печалбата

спада не в такава степен, в каквато расте целият капитал на обществото.

Увеличението на абсолютния брой на работниците, въпреки относител-

ното намаление на променливия капитал, изразходван за работна зап-
лата, става не във всички клонове на производство и не във всички рав-

номерно. В земеделието намалението на елемента на живия труд може
да бъде абсолютио.

Впрочем абсолютното увеличение на броя на наемните работници, въп-
реки относителното му намаление, е само потребност на капиталистичес-

кия начин на производство. За него работните сили стават вече излишни,
щом изчезне необходимостта да бъдат заставяни да работят 12—15 часа

ежедневно. Развитие на производителните сили, което би намалило аб-

солютния брой на работниците, т.е. в действителност би давало на ця-
лата нация възможност да извършва цялото свое производство за по-

кратко време, би предизвикало революция, защото би извадило от строя
мнозинството от населението. В това пак се проявява специфичният пре-

дел на капиталистическото производство, както и че то съвсем не е абсо-
лютна форма за развитие на производителните сили и на производството

на богатство, че, напротив, на известен пункт то влиза в колизия с това

развитие. Частично тази колизия се проявява в периодически кризи, ко-
ито настъпват, защото ту една, ту друга част от работническото населе-

ние става излишна в своята стара професия. Пределът на капиталисти-
ческото производство е излишното време на работниците. Абсолютното

излишно време, което обществото печели, не интересува капиталисти-
ческото производство. Развитието на производителната сила е важно за

него само доколкото то увеличава принаденото работно време на работ-

ническата класа, но не доколкото то изобщо съкращава работното време
за материално производство; така капиталистическото производство се

движи в противоречие.

Ние видяхме, че растящото натрупване на капитал включва неговата рас-

тяща концентрация. Така расте властта на капитала, персонифицираното
в капиталиста обособяване на обществени условия на производство от

66