Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

действителните производители. Капиталът все повече се проявява като
обществена сила, чийто функционер е капиталистът и която не се намира

вече решително в никакво съответствие с това, което може да създаде

трудът на отделния индивид — а като отчуждена, получила самостоя-
телно съществуване обществена сила, която противостои на обществото

като вещ и като власт на капиталиста чрез тази вещ. Противоречието
между всеобщата обществена сила, в която се превръща капиталът, и

частната власт на отделните капиталисти над тези обществени условия
на производство все повече се развива в крещящо противоречие и носи

в себе си разрешението на това отношение, тъй като то заедно с това

предполага преобразуване на условията на производство във всеобщи,
колективни, обществени условия на производство. Това преобразуване

произтича от развитието на производителните сили при капиталистичес-
кото производство и от начина, по който се извършва това развитие.

________

Никой капиталист не прилага нов производствен метод доброволно, кол-

кото и по-производителен да е и колкото и да увеличава той нормата на

принадената стойност, ако намалява нормата на печалба. Но всеки такъв
нов производствен метод поевтинява стоките. Затова първоначално ка-

питалистът ги продава по цена над тяхната производствена цена, може
дори по цена над тяхната стойност. Той пълни джоба си с разликата

между техните производствени разходи и пазарната цена на останалите

стоки, произведени при по-високи производствени разноски. Той може да
прави това, защото средното работно време, обществено необходимо за

производство на тези стоки, е по-голямо от работното време, което се
изисква за това при новия производствен метод. Неговият производствен

метод стои над средния обществен метод. Но конкуренцията ги прави
всеобщи и ги подчинява на общия закон. Тогава настъпва спадане на нор-

мата на печалба — може най-напред в тази сфера на производство, а

след това тя се изравнява с другите, — което по този начин става съвсем
независимо от волята на капиталистите.

Към този пункт трябва още да се забележи, че същият този закон господ-

ства и в онези сфери на производство, чийто продукт не влиза нито пряко,

нито косвено в потреблението на работника или в производствените ус-
ловия на неговите средства за живот; т.е. и в онези сфери на производс-

67