Page 185 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

това на свой собствен риск.» (В. А. 1857, №5057.)---------------------------------

-------

yyy21
21) «Лихвата, вземана от заложните къщи, става такава прекомерна

вследствие на чести залагания и откупвания в течение на един и същ ме-
сец или на залагания на един предмет с цел да се откупи друг, като се

получи при това малка разлика в пари. В Лондон има 240 разрешени за-
ложни къщи и в провинцията приблизително 1450. Вложеният от тях в ра-

бота капитал се изчислява приблизително на 1 милион. Той се обръща

най-малко три пъти в годината, като донася средно всеки път по 33½%; по
този начин низшите класи в Англия ежегодно заплащат 100% за временен

заем от 1 милион, без да се смятат загубите на вещи, неоткупени в срок»
(/. D. Tuckett: „А History of the Past and Present State of the Labouring

Population“, London 1846,1, p. 114)-------------------------------------------------------
yyy22

22) Даже в заглавията на своите трудове те сочеха като главна своя цел

«общото благосъстояние на земевладелците, голямото повишение на
стойността на земевладението, освобождаването на благородниците,

дребното дворянство и т.н. от данъци, увеличаването на техния годишен
доход» и т.н. Биха пострадали, според техните думи, само лихварите,

тези най-лоши врагове на нацията, причинили на дворянството и на йо-

мените-6 повече щети, отколкото би могло да причини едно нашествие
на френската армия.-------------------------------------------------------------------------

yyy23
23) «Така например още Карл II Английски трябваше да плаща на „зла-

тарите“ (на предшествениците на банкерите) прекомерни лихви и ажио,

20—30%. Тази толкова изгодна работа подбуждаше „златарите" да дават
на краля все нови и нови заеми, да антиципират всички постъпления от

данъци, да вземат като гаранция всеки разрешен от парламента паричен
кредит, щом той бъде направен, както и да съперничат помежду си в за-

купуване и вземане в залог полици, чекове и данъчни документи, така че
фактически всички държавни приходи минаваха през техни ръце» (John

Francis. „History of the Bank of England“, Third edition, vol I, London (1848, p.

31]). «Учредяването на банка е било предлагано и по-рано на няколко
пъти. Най-сетне то стана необходимо» (пак там, стр. 38). «Банката бе

нужна вече единствено за да даде възможност на експлоатираното от ли-

185