Page 183 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 183

----------------------------------------
           yyy13
           13)  К.  Маркс.  „Към  критиката  на  политическата  икономия“,  Берлин,

           1859, стр. 150 и сл. (виж настоящото издание, т. 13, стр. 157—167).--------
           yyy14

           14) Как е подействало това върху паричния пазар, се вижда от следното

           показание на Нюмърч: «1509. Към края на 1853 г. публиката бе обхваната
           от сериозни опасения; през септември Английската банка три пъти под-

           ред повишаваше сконтовата лихва... в първите дни на октомври... се за-
           белязаха значително безпокойство и паника сред публиката. Тези опасе-

           ния и това безпокойство в по-голямата си част бяха отстранени към края
           на ноември и почти съвсем изчезнаха с пристигането на 5 милиона бла-

           городен метал от Австралия. Същото се повтори през есента на 1854 г.,

           когато — през октомври и ноември — пристигнаха почти 6 милиона бла-
           городен  метал.  Същото  се  повтори  през  есента  на  1855  г.  —  както

           се знае, период на възбуждение и безпокойство — посредством присти-
           гането през септември, октомври и ноември на около 8 милиона благоро-

           ден метал. В края на 1856 г. виждаме пак същото. С една дума, аз на-
           пълно бих могъл да се позова на опита почти на всеки член на комисията

           за потвърждение на това, че ние сме свикнали при всяко финансово зат-

           руднение да виждаме естествено и решително спасение в пристигането
           на кораб със злато.»--------------------------------------------------------------------------

           yyy15
           15) Според Нюмърч, отливът на злато в чужбина може да се предизвиква

           от три вида обстоятелства, а именно: 1) от причини от чисто търговски

           характер, т.е. вследствие превишение на вноса над износа, както това бе
           между 1836 и 1844 г. и след това отново през 1847 г. главно вследствие

           на големия внос на зърнени храни; 2) от необходимостта да се създадат
           средства  за  влагане  на  английски  капитал  в чужбина,  както  например

           през 1857 г. за железопътни линии в Индия; и 3) от окончателно израз-

           ходване на капитал в чужбина, както например през 1853 и 1854 г. за во-
           енни цели в източните страни.------------------------------------------------------------

           yyy16
           16) 1918 Нюмърч. «Ако вземете Индия и Китай заедно, ако вземете под

           внимание оборотите между Индия и Австралия и още по-важните обо-
           роти между Китай и Съединените щати — а в тия случаи търговските

           сделки са тристранни и окончателното уреждане на сметките се извър-

           шва при нашето посредничество... — тогава ще се окаже правилно, че


                                                           183
   178   179   180   181   182   183   184   185   186