Page 180 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ът между последователните кризи е приблизително пет години ; за вре-

мето от 1847 до 1867 г. цикълът е решително десетгодишен. Не се ли на-

мираме в период на подготовка на нов световен крах с нечувана сила?
За това, изглежда, говорят много неща. От времето на последната все-

обща криза от 1867 г. са настъпили големи изменения. Колосалното раз-
ширение на съобщителните средства — океански параходи, железници,

електрически телеграфи, Суецкия канал — за пръв път създадоха дейст-
вително световния пазар. Наред с Англия, която по-рано бе монополизи-

рала промишлеността, се появиха редица конкуриращи промишлени

страни; за влагане на излишния европейски капитал във всички страни на
света се отвориха безкрайно по-обширни и по-разнообразни области,

така че капиталът се разпределя далеч повече и местната прекомерна
спекула се преодолява по-лесно. Поради всичко това повечето от старите

огнища на криза или поводи за криза са премахнати или са силно отсла-
бени. Наред с това конкуренцията на вътрешния пазар отстъпва пред

картелите и тръстовете, докато на външния пазар тя се ограничава от

покровителствени мита, с които са се оградили всички големи промиш-
лени страни с изключение на Англия. Но самите тези покровителствени

мита не са нищо друго освен въоръжение за заключителната всеобща
промишлена война, която ще трябва да реши въпроса за господството

на световния пазар. По този начин всеки от елементите, които противо-
действат на повтарянето на кризите от стария тип, носи в себе си заро-

диша на много по-грандиозна бъдеща криза. (Ф. Е.)------------------------------

yyy9
9) В. А. 1857. Показание на банкера Туелс: „4516. Като банкер с капитал

или с пари правите сделки? — Ние търгуваме с пари. — 4517. Как се вна-

сят влоговете във вашата банка ? — В пари. — 4518. Как се изплащат те?
— В нари. — Следователно, може ли да се каже, че те са нещо друго

освен пари ? — Не.“

Овърстън (вж. гл. XXVI) постоянно бърка „капитал“ и „пари“. Стойност

на парите означава у него и лихва, но само доколкото последната се оп-
ределя от масата на парите, „стойност на капитала“ трябва да означава

лихвата, доколкото тя се определя от търсенето на производителен ка-
питал и от донасяната от него печалба. Той казва: „4140. Употребата на

думата „капитал“ е много рисковано“. — 4148. Износът на злато от Англия
означава намаляване количеството на парите в страната, което трябва,

180