Page 182 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

основа на тях искания, да се разпорежда с тях съвсем тъй, както ако тези

пари биха се намирали още у него. В този смисъл те функционират за

него като потенциални пари. Но всеки път, когато той се ползува от тях,
той pro tanto [съответно] унищожава своя влог. Ако той изтегля от бан-

ката действителни пари, при което неговите пари вече са дадени в
нов заем — плаща му се не със собствените му пари, а с пари, вложени

в банката от някой друг. Ако той плаща на В дълг с чек на името на своя
банкер, при което В влага този чек у своя банкер и банкерът на вложи-

теля А също така има чек на името на банкера на вложителя В, така че

двамата банкери само си обменят чековете, то парите, вложени от А, са
изпълнили два пъти парична функция : първо, в ръцете на оня, който е

получил парите, вложени от А, и, второ, в ръцете на самия А. Другата
функция се е състояла в погашение на вземания (вземането на А

на името на своя банкер и вземането на последния на името на банкера
на В) без посредничеството на пари. Тук влогът два пъти функционира

като пари : един път като действителни пари и друг път — като право за

получаване на пари. Простото право за получаване на пари може да за-
мества пари само чрез уравняване на вземанията.-------------------------------

yyy11

11) Среден брой дни, в течение на които се е намирала в обръщение
една банкнота:

ТАБЛИЦА 2, стр.561--------------------------------------------------------------------------
(Съставено от касиера на Английската банка Маршал в „Report on Bank

Acts“, 1857, Part II, Appendix, p. 300—301.)--------------------------------------------
yyy12

12) На общото събрание на акционерите на Union Bank of London на 17

януари 1894 г. председателят г. Ричи съобщи, че Английската банка е по-
вишила през 1893 г. сконтовия процент от 2½ (през юли) на 3 и 4 (през

август) и след това, тъй като тя въпреки това загуби в течение на 4 сед-
мици цели 4½ милиона ф.ст. в злато, повиши на 5%. след което златото

започна да се стича обратно и банковата норма през септември бе пони-
жена на 4, през октомври на 3%. Но тази банкова норма не бе призната

на пазара. „Когато банковата норма бе 5%, сконтовият процент бе 1 %,

а нормата за парите 2½%; когато банковата норма спадна на 4%, сконто-
вият процент бе 2⅜% и паричната норма 1¾%; когато банковата

норма стана 3%, сконтовият процент бе 1½%, паричната норма малко по-
ниска“ („Daily News“, 18 януари 1894). — Ф.Е. ------…-------------…--------------

………………………………………...182