Page 181 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 181
естествено, да предизвиква изобщо увеличено търсене на паричния па-
зар“ (следователно, според него, не на капиталовия пазар). — „4112. Кол-
кото повече парите излизат от страната, толкова повече количеството им
в страната се намалява. Това намаление на количеството на парите, ко-
ито остават в страната, предизвиква повишаване стойността на тези
пари“ (първоначално според неговата теория това означавало повише-
ние на стойността на парите като пари в сравнение със стойността на
стоките, предизвикано от съкращението на обръщението, при което това
повишение на стойността на парите се равнява следователно на пониже-
нието на стойността на стоките. Но тъй като междувременно дори и
за него станало несъмнено, че масата на парите в обръщение не опре-
деля цени те, то сега намалението на количеството на парите като сред-
ства за обръщение е за него причина за повишаване на тяхната стойност
като лихвоносен капитал и следователно повишение на самия лихвен
процент). „И това нарастване на стойността на още оставащите пари за-
държа по-нататъшния им отлив и продължава, докато то не привлече об-
ратно толкова пари, колкото са необходими, за да се възстанови равно-
весието.“ — Продължението за противоречията, в които изпада Овърстън
— по-надолу.----…………….----------------------------------------------------------------
yyy10
10) Тук именно изпъква бърканицата, която се състои в това, че „пари"
са и едното, и другото: и влогът като искане на платеж от страна на бан-
кера, и депозираните пари в ръцете на банкера. Банкерът Туелс, давайки
показания пред банковата комисия през 1857 г., привежда следния при-
мер : „Аз започвам своята работа с 10 000 ф.ст. С 5000 ф.ст. купувам
стоки и ги слагам в своя склад. Останалите 5000 ф.ст. депозирам у някой
банкер като влог, за да се ползвам от тях при нужда. Но все пак аз разг-
леждам цялата сума като мой капитал, макар че от нея 5000 ф.ст. се на-
мират във форма на влог или пари (4528).“ Оттук възникват следните за-
бавни дебати: „4531. Следователно вие сте предали вашите 5000 ф.ст. в
банкноти на някого другиго? — Да. — 4532. Тогава този друг има влог
от 5000 ф.ст. — Да, разбира се. — 4533. Но и вие имате влог от 5000 ф.ст.
? — Съвършено вярно. — 4534. Той има 5 000 ф.ст. в пари и вие имате 5
000 ф.ст. в пари? — Разбира се. — 4535. Но това в края на краищата са
само пари ? — Не.“ — Бърканицата произлиза тук отчасти поради след-
ната причина: А, който е направил влог от 5000 ф.ст., може да прави въз
181