Page 181 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 181

естествено, да предизвиква изобщо увеличено търсене на паричния па-

           зар“ (следователно, според него, не на капиталовия пазар). — „4112. Кол-

           кото повече парите излизат от страната, толкова повече количеството им
           в страната се намалява. Това намаление на количеството на парите, ко-

           ито  остават  в  страната, предизвиква  повишаване  стойността  на  тези
           пари“ (първоначално според неговата теория това означавало повише-

           ние на стойността на парите като пари в сравнение със стойността на
           стоките, предизвикано от съкращението на обръщението, при което това

           повишение на стойността на парите се равнява следователно на пониже-

           нието  на  стойността  на  стоките.  Но  тъй  като  междувременно  дори  и
           за него станало несъмнено, че масата на парите в обръщение не опре-

           деля цени те, то сега намалението на количеството на парите като сред-
           ства за обръщение е за него причина за повишаване на тяхната стойност

           като  лихвоносен  капитал  и следователно  повишение  на  самия  лихвен
           процент). „И това нарастване на стойността на още оставащите пари за-

           държа по-нататъшния им отлив и продължава, докато то не привлече об-

           ратно толкова пари, колкото са необходими, за да се възстанови равно-
           весието.“ — Продължението за противоречията, в които изпада Овърстън

           — по-надолу.----…………….----------------------------------------------------------------
           yyy10

           10) Тук именно изпъква бърканицата, която се състои в това, че „пари"
           са и едното, и другото: и влогът като искане на платеж от страна на бан-

           кера, и депозираните пари в ръцете на банкера. Банкерът Туелс, давайки

           показания пред банковата комисия през 1857 г., привежда следния при-
           мер : „Аз започвам своята работа с 10 000 ф.ст. С 5000 ф.ст. купувам

           стоки и ги слагам в своя склад. Останалите 5000 ф.ст. депозирам у някой

           банкер като влог, за да се ползвам от тях при нужда. Но все пак аз разг-
           леждам цялата сума като мой капитал, макар че от нея 5000 ф.ст. се на-

           мират във форма на влог или пари (4528).“ Оттук възникват следните за-
           бавни дебати: „4531. Следователно вие сте предали вашите 5000 ф.ст. в

           банкноти на някого другиго? — Да. — 4532. Тогава този друг има влог
           от 5000 ф.ст. — Да, разбира се. — 4533. Но и вие имате влог от 5000 ф.ст.

           ? — Съвършено вярно. — 4534. Той има 5 000 ф.ст. в пари и вие имате 5

           000 ф.ст. в пари? — Разбира се. — 4535. Но това в края на краищата са
           само пари ? — Не.“ — Бърканицата произлиза тук отчасти поради след-

           ната причина: А, който е направил влог от 5000 ф.ст., може да прави въз


                                                           181
   176   177   178   179   180   181   182   183   184   185   186