Page 46 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ковия капитал, дава статистиката на износа и вноса. И тук винаги се

оказва, че за движещите се в десетгодишни цикли периоди на развитие

на английската промишленост (1815—1870) максимумът на последния
период на разцвет преди кризата всеки път се оказва минимум на най-

близкия следващ период на разцвет, а след това се повдига до нов. много
по-висок максимум.

Действителната или обявена стойност на продуктите, изнесени от Вели-
кобритания и Ирландия през 1824 г., която бе година на разцвет, състав-

ляваше 40 396 300 ф. ст. С настъпването на кризата от 1825 г. размерът
на износа спада по-ниско от тази сума и се колебае между 35—39 мили-

она годишно. При възобновяването на разцвета в 1834 г. той надминава
предишното най-високо равнище, като се покачва на 41 649 191 ф. ст., и

през 1836 г. достига новия максимум от 53 368 571 ф.ст. През 1837 г. той

отново спада на 42 милиона, така че новият минимум стон вече по-високо
от стария максимум и се колебае след това между 50 и 53 милиона. Въз-

връщането на разцвета повдига след това, през 1844 г., размерите на из-
носа на 58½ милиона, което отново далеч надминава максимума от 1836

г. През 1845 г. износът достига 60 111 082 ф.ст., след това спада на 57
милиона и нещо през 1846 г., почти 59 милиона през 44 Отдел пети. —

Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход 1847 г., 53

милиона през 1848 г., повишава се през 1849 г. на 63⅓ милиона, през
1853 г. почти 99 милиона, през 1854 г. — 97 милиона, през 1855 г. — 94½

милиона, през 1856 г. — почти 116 милиона и през 1857 г. достига макси-

мума от 122 милиона. През 1858 г. износът спада на 116 милиона, но вече
през 1859 г. се повишава на 130 милиона, през 1860 г. почти 136 милиона,

през 1861 г. — само 125 милиона (тук новият минимум е пак по-висок от
предшестващия максимум), през 1863 г. — 146½ милиона.

Същото би могло да бъде, разбира се, посочено и по отношение на вноса,
който е показател за разширяването на пазара; тук имаме работа само с

мащаба на производството. {Това важи за Англия, разбира се, само в

епохата на фактически промишлен монопол; но то важи изобщо за цялата
съвкупност на страните с модерна едра промишленост, докато светов-

ният пазар още се разширява. — Ф.Е.}

46