Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 49

във форма на пари. Тази маса расте заедно с масата на самия капитал

           дори  и при намаляваща  се норма на печалбата. Частта, която трябва

           да бъде изразходвана като доход, малко по-малко се потребява, но в про-
           междутъка образува във вид на влог заемен капитал у банкера. Така че

           дори и нарастването на частта на печалбата, разходвана като доход, се
           изразява в постепенно, постоянно повтарящо се натрупване на заемен

           капитал. Същото трябва да кажем и за другата част, предназначена за
           натрупване. И така, с развитието на кредита и на неговата организация

           дори и нарастването на дохода, т.е. на потреблението на промишлените

           и търговските капиталисти, се изразява в натрупване на заемен капитал.
           И  това  важи  за  всички  доходи, доколкото  те  се  потребяват  малко,  по

           малко, следователно за поземлената рента, работната заплата в нейните
           висши форми, прихода на непроизводителните класи и т.н. Всички те за

           известно време вземат формата на паричен доход и следователно могат
           да  бъдат превърнати  във  влогове,  а  с  това  и  в  заемен  капитал.  За

           всеки доход, безразлично дали е предназначен за потребление или за

           натрупване,  щом  той  съществува  в  каквато  и  да  било  парична
           форма, важи, че е превърната в пари част от стойността на стоковия ка-

           питал, а следователно — израз и резултат на действителното натруп-
           ване, а не самият производителен капитал. Ако един предач е обменил

           своята  прежда  срещу  памук,  а  частта,  съставляваща  доход  — срещу
           пари, то действителното битие на неговия промишлен капитал е преж-

           дата, преминала сега в ръцете на тъкача или може би на индивидуалния

           потребител, и при това преждата — за възпроизводство или за потребле-
           ние — е битие както на капиталовата стойност, така и на принадената

           стойност, която се съдържа в нея. Величината на принадената стойност,

           която се е превърнала в пари, зависи от величината на принадената стой-
           ност, която се съдържа в преждата. Но щом принадената стойност се е

           превърнала в пари, тези пари са само стойностното битие на тази прина-
           дена стойност. И като такова те стават момент на заемния капитал. За

           тази цел е нужно само те да бъдат превърнати във влог, ако не са вече
           дадени в заем от самия им собственик. Напротив, за да се превърнат об-

           ратно в производствен капитал, те трябва да са достигнали вече опреде-

           лена минимална граница.







                                                            49
   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54