Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ен капитал, доставяйки паричната форма за действително натрупване, за

пари, които откриват нови сфери за приложение на капитала.

И така, натрупването на заемния паричен капитал отчасти изразява само

факта, че всички пари, в които се превръща промишленият капитал в про-
цеса на своя кръгооборот, приемат формата не на пари, които агентите

на възпроизводството авансират, а на пари, които те заемат; така че

онова авансиране на пари, което трябва да става в процеса на възпроиз-
водството, се представя като авансиране на заети пари. Фактически въз

основа на търговския кредит един дава в заем на другиго онези пари, ко-
ито са му нужни за процеса на възпроизводството. Но това приема такава

форма, че банкерът, на когото част от агентите на възпроизводството да-
ват в заем пари, на свой ред ги дава в заем на друга част от агентите на

възпроизводството, при което този банкер се оказва в ролята на източник

на блага и същевременно банкерите като посредници напълно вземат в
свои ръце разпореждането с този капитал.

Остава ни само да посочим някои особени форми на натрупването на па-
ричен капитал. Капитал се освобождава например вследствие на спадане

на цените на елементите на производството, суровите материали и т. н.
Ако промишленикът не може непосредствено да разшири своя възпроиз-

водствен процес, то част от неговия паричен капитал се изтласква от кръ-

гооборота като излишна и се превръща в заемен паричен капитал. Но ос-
вен това капиталът се освобождава в парична форма, особено у търго-

веца, когато настъпват прекъсвания в хода на работата. Ако търговецът
е извършил редица операции и вследствие на такива прекъсвания може

да започне нова редица операции едва по-късно, то реализираните пари
представляват за него само съкровище, излишен капитал. Обаче в съ-

щото време те непосредствено представляват натрупване на заем-

ния паричен капитал. В първия случай натрупването на паричния капи-
тал изразява повторение на процеса на възпроизводството при по-бла-

гоприятни условия, действително освобождаване на част от по-рано зае-
тия капитал, следователно възможност за разширяване на процеса на

възпроизводството със същите парични средства. Във втория случай —
просто прекъсване на потока на сделките. Но и в двата случая парите се

превръщат в заемен паричен капитал, представляват натрупване на пос-

ледния, оказват влияние в еднаква степен върху паричния пазар и лихве-

51