Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 50
2-6
(горе)
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
ПАРИЧЕН КАПИТАЛ И ДЕЙСТВИТЕЛЕН КАПИТАЛ. - III
(край)
Масата пари, подлежащи на такова обратно превръщане в капитал, е ре-
зултат на масовия процес на възпроизводството, но разглеждана сама по
себе си, като заемен капитал, тя самата не е маса на възпроизводителен
капитал.
Най-важното от предшестващото изследване е, че разширяването на
частта на дохода, предназначена за потребление (при което оставяме
настрана работника, тъй като неговият доход е = на променливия капи-
тал), преди всичко се представя като натрупване на паричен капитал.
Следователно в натрупването на паричния капитал влиза един момент,
който се различава съществено от действителното натрупване на про-
мишления капитал; понеже частта от годишния продукт, предназначена
за потребление, съвсем не се превръща в капитал. Част от нея възстано-
вява капитал, а именно постоянния капитал на производителите на сред-
ства за потребление, но доколкото тя действително се превръща в капи-
тал, тя съществува в натуралната форма на дохода на производителите
на този постоянен капитал. Същите пари, които представляват доход, ко-
ито служат като прости посредници на потреблението, редовно се прев-
ръщат за известно време в заемен паричен капитал. Доколкото тези
пари представляват работна заплата, те са същевременно и парична
форма на променливия капитал; а доколкото те възстановяват постоян-
ния капитал на производителите на средства за потребление, те са па-
ричната форма, която постоянният капитал временно приема, и слу-
жат за закупуване на натуралните елементи на този подлежащ на възс-
тановяване постоянен капитал. Нито в едната, нито в другата форма те
сами по себе си не изразяват натрупване; макар тяхната маса да расте с
разширяването на възпроизводствения процес. Обаче временно те из-
пълняват функцията на заемни пари, т.е. на паричен капитал. Следова-
телно откъм тази страна натрупването на паричния капитал винаги
трябва да отразява по-голямо натрупване на капитал, отколкото има в
действителност, тъй като разширяването на индивидуалното потребле-
ние, защото е определяно чрез пари, се явява като натрупване на парич-
50