Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 65

за е абсурдна; за промишленика или търговеца стоката е форма на него-

           вия капитал и все пак той никога не се нуждае от капитал като такъв, а

           винаги само от специална стока като такава, купува я и я заплаща като
           стока — зърнени храни или памук — независимо от ролята, която стоката

           ще изиграе в кръгооборота на неговия капитал) само ако никой не даваше
           пари на заем, а вместо това отпускащите кредити капиталисти биха при-

           тежавали машини, сурови материали и т. н. и биха давали тази своя соб-
           ственост в заем или под наем — тъй както сега се дават под наем къщи

           — на промишлените капиталисти, които сами са собственици на част от

           тези предмети. При такива обстоятелства предлагането на заемен капи-
           тал би било тъждествено с предлагане на елементи на производството

           на промишлените капиталисти или стоки на търговците. Но ясно е, че в
           този случай разпределението на печалбата между кредитора и заема-

           теля изцяло би зависело преди всичко от отношението между капитала,
           даден в заем, и капитала, съставляващ собственост на оня, който го упот-

           ребява.


           Според думите на г. Уегелин (В. А. 1857) лихвеният процент се определя

           от „масата на незаетия капитал“ (252); е „само индекс на масата на неза-
           етия капитал, който търси приложение“ (271); по-късно този незает капи-

           тал се нарича у него floating capital (485), при което под последния той

           разбира „банкноти на Английската банка и други средства за обръщение
           в страната, например банкнотите на провинциалните банки и съществу-

           ващата в страната монета... под floating capital аз разбирам и запасите на

           банките" (502, 503), а по-късно тук той отнася също и златото на кюл-
           чета (503).  Същият  Уегелин  казва,  че  Английската  банка  оказва

           силно влияние върху лихвения процент в периоди, „когато ние {Английс-
           ката банка} фактически имаме в свои ръце по-голямата част от незаетия

           капитал“ (1198), докато, според горецитираните показания на г. Овърс-
           тън,  Английската  банка  „не  е  място  за  капитал“.  По-нататък  Уегелин

           казва:


                 «По мое мнение сконтовият процент се регулира от количеството на

                 незаетия капитал в страната. Количеството на незаетия капитал е
                 представено от запаса на Английската банка, който фактически е ме-

                 талически запас. По тоя начин, ако запасът от благороден метал на-

                 малява, това намалява количеството на незаетия капитал в страната


                                                            65
   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69   70