Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

на лихвения процент се определя от предлагането и търсенето на (зае-

мен) капитал, Овърстън хитро смесва със своята собствена предпос-

тавка, според която заемният капитал е тъждествен с капитала изобщо,
и се старае по този начин да превърне лихваря в единствения капита-

лист, а неговия капитал — в единствения капитал.

В период на притесненост търсенето на заемен капитал е търсене на пла-

тежни средства и нищо повече; то съвсем не е търсене на пари като по-
купателни средства. Лихвеният процент може да се вдигне при това

много високо, независимо от това, дали реален капитал — производите-
лен и стоков — има в излишък или пък е в недостатъчно количество. До-

колкото търговците и производителите могат да дадат надеждни гаран-
ции, търсенето на платежни средства е просто търсене на превръщане в

пари; а доколкото не могат да дадат такива гаранции, следователно, до-

колкото авансирането на платежни средства доставя на капиталистите
не само паричната форма, но и недостигащия им за платежи еквива-

лент в каквато и да било форма, дотолкова търсенето на платежни сред-
ства е търсене на паричен капитал. Това е пунктът, в който по въпроса

за кризите са еднакво прави и неправи и двете противоположни мнения

на общоразпространената теория. Всички, които твърдят, че съществува
само недостиг на платежни средства, или имат предвид само лицата, ко-

ито притежават bona fide (несъмнени) гаранции, или пък са толкова глу-
пави, че приписват на банката силата и задължението да превръща чрез

издаване на хартийки всички фалирали спекуланти в солидни, платежос-

пособни капиталисти. Онези, които казват, че съществува само недостиг
на капитал, или се занимават само с игра на думи, тъй като в действител-

ност в такова време поради изобилен внос и свръхпроизводство има ви-
наги изобилие от необратим в пари капитал, или пък говорят само

за ония рицари на кредита, които действително са поставени в условия,
когато не получават вече чужд капитал, за да стопанисват с него, и затова

искат банката не само да им помогне да върнат загубения капитал, но и

да им даде възможност да продължават спекулата.

Основа на капиталистическото производство е, че парите като самостоя-
телна форма на стойността противостоят на стоката; с други думи, че

разменната стойност трябва да получи самостоятелна форма в парите, а

това е възможно само когато определена стока става материал, в чиято

61