Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

стойност се измерват всички други стоки, че тя именно поради това става

всеобща стока, стока par excellence противоположна на всички други

стоки. Това трябва да се проявява в двояко направление, особено в ка-
питалистически развитите нации, които в широки размери заместват па-

рите, от една страна, с кредитни операции, от друга страна — с кредитни
пари. В периоди на притесненост, когато кредитът се съкращава или съв-

сем се прекратява, парите внезапно абсолютно противостоят на всички
стоки като единствено платежно средство и истинско битие на стой-

ността. Оттук всеобщото обезценяване на стоките, трудността, дори не-

възможността да се превърнат те в пари, т.е. в тяхната собствена чисто
фантастична форма. Но, от друга страна, самите кредитни пари са пари

само доколкото те в сумата на своята номинална стойност абсолютно за-
местват действителните пари. Заедно с отлива на златото става пробле-

матична възможността те да се превърнат в пари, т.е. тяхното тъждество
с действителното злато. Оттук принудителните мерки, повишаването на

лихвения процент и т.н. с цел да се осигурят условията за обмяна срещу

злато. Това може повече или по-малко да бъде доведено до крайност
чрез погрешно законодателство, почиващо върху погрешни парични тео-

рии и натрапено на нацията от интересите на паричните търговци, на
овърстъновци и компания. Но основата е дадена с основата на самия на-

чин на производство. Едно обезценяване на кредитните пари (да не гово-
рим вече за загубването на паричните им свойства — загубване впро-

чем само мнимо) би разклатило всички съществуващи отношения. По-

ради това стойността на стоките се принася в жертва, за да се осигури
фантастичното и самостоятелно битие на тази стойност в пари. Като па-

рична стойност тя е осигурена изобщо само докато са осигурени парите.

Заради един-два милиона пари трябва следователно да бъдат принесени
в жертва много милиони стоки. Това е неизбежно при капиталистическото

производство и образува една от неговите прелести. При по-раншни на-
чини на производство това не се наблюдава, тъй като върху ограниче-

ната база, върху която се извършва тяхното движение, не се развиват
нито кредитът, нито кредитните пари. Докато общественият характер на

труда се явява като парична форма на съществуване на стоките, т.е. като

нещо извън действителното производство, са неизбежни парични
кризи, независими от действителните кризи или като тяхно изостряне.

От друга страна, ясно е, че докато кредитът на дадена банка не е разкла-
тен, тя в такива случаи чрез увеличаване на кредитните пари смекчава

……………………………………..…62