Page 66 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

и следователно повишава стойността на оставащата негова ча-

ст.» (1258).

Дж. Стюарт Мил казва (2102):

«За да поддържа дееспособността на своето банково отделение,
банката е принудена да прави всичко възможно, за да попълни за-

паса на това отделение; затова щом забележи, че настъпва отлив, тя
трябва да си осигури запас или да съкрати сконтовите си операции,

или да продава ценни книжа.»

Запасът, доколкото се касае само до банковото отделение, е запас само

за влоговете. Според овърстъновци банковото отделение трябва да
действа просто като банкер, без да държи сметка за „автоматичното“ из-

даване на банкноти. Но в периоди на действително затруднение Английс-

ката банка, независимо от запаса в банковото отделение, състоящ се
само от банкноти, следи много зорко за състоянието на металическия за-

пас и трябва да следи, ако не иска да претърпи крах. Защото в същата
степен, в която изчезва металическият запас, изчезва и запасът от банк-

ноти и г. Овърстън, който тъй мъдро устрои това посредством своя бан-

ков акт от 1844 г,, би трябвало да знае това по-добре от всеки друг.

2-7
(горе)
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
СРЕДСТВАТА ЗА ОБРЪЩЕНИЕ

ПРИ КРЕДИТНАТА СИСТЕМА

«Кредитът е велик регулатор на бързината на обръщението... Оттук
е обяснимо защо периодът на остро притеснение на паричния пазар

обикновено съвпада с наситено обръщение.» („The Currency Theory
Reviewed etc.“, p. 65).

Това трябва да се разбира двояко. От една страна, всички методи за ико-
номично използване на средствата за обръщение са изградени върху

кредита. Но, от друга страна: да вземем за пример банкнота от 500 ф.ст.

А я дава днес на В за изплащане на полица; В я внася в същия ден у
своя банкер като влог; банкерът още през същия ден с нея сконтира по-

лица за С; С я изплаща на своята банка, банката я дава на поличния пос-

66