Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 64
окажат своето пълно влияние върху другата заинтересована нация, вед-
нага и у последната започва износ на злато и сребро, накратко, настъпва
падежът на плащанията и същите явления се повтарят отново.
При търговския кредит лихвата, като разлика между цената на кредит и
цената в брой, влиза в цената на стоките само доколкото сроковете на
полиците са по-продължителни от обикновените срокове. В противен слу-
чай това не става. Това се обяснява с обстоятелството, че всеки с едната
ръка получава такъв кредит, а с другата го дава. {Това не съвпада с мо-
ите наблюдения. — Ф.Е.} Доколкото обаче в тази форма тук се прилага
сконтото, то се регулира не от такъв търговски кредит, а от паричния па-
зар. Ако търсенето и предлагането на паричен капитал, определящи лих-
вения процент, биха били тъждествени с търсенето и предлагането на
действителен капитал, както твърди Овърстън, то лихвата би трябвало
едновременно да бъде и ниска, и висока в зависимост от това, каква стока
се има предвид, или по отношение към една и съща стока в различни ста-
дии (суров материал, полуфабрикат, готов продукт). През 1844 г. лихве-
ният процент на Английската банка се колебаеше между 4% (от януари
до септември) и 2½—3% от ноември до края на годината. През 1845 г. той
бе 2½, 2¾, 3% от януари до октомври, между 3 и 5% в последните месеци.
Средната цена на памука fair Orleans (сорт памук) бе през 1844 г. 6¼
пенса, а през 1845 г. — 4⅞ пенса. На 3 март 1844 г. запасът от памук в
Ливърпул бе 627 042 бали, а на 3 март 1845 г. — 773 800 бали. Ако
се съди по ниската цена на памука, то през 1845 г. лихвеният процент би
трябвало да бъде нисък, което фактически се и наблюдаваше в течение
на по-голямата част от този период. Но ако се съди по цената на преж-
дата, то лихвата би трябвало да бъде висока, тъй като цените бяха отно-
сително, а печалбите абсолютно високи. От памук по 4 пенса за фунт
през 1845 г. можеше с 4 пенса разходи по преденето да се изпреде
прежда (№40 добър secunda mule twist - сорт прежда), която би стру-
вала на предача следователно по 8 пенса и която той през септември и
октомври 1845 г. би могъл да продаде по 10½ и 11½ пенса за фунт. (Виж
по-долу показанията на Уайли.)
Целият въпрос се разрешава по следния начин:----------------------------------
Търсенето и предлагането на заемен капитал биха били тъждествени с
търсенето и предлагането на капитал изобщо (макар че последната фра-
64