Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 64

окажат своето пълно влияние върху другата заинтересована нация, вед-

           нага и у последната започва износ на злато и сребро, накратко, настъпва

           падежът на плащанията и същите явления се повтарят отново.


           При търговския кредит лихвата, като разлика между цената на кредит и
           цената в брой, влиза в цената на стоките само доколкото сроковете на

           полиците са по-продължителни от обикновените срокове. В противен слу-

           чай това не става. Това се обяснява с обстоятелството, че всеки с едната
           ръка получава такъв кредит, а с другата го дава. {Това не съвпада с мо-

           ите наблюдения. — Ф.Е.} Доколкото обаче в тази форма тук се прилага

           сконтото, то се регулира не от такъв търговски кредит, а от паричния па-
           зар. Ако търсенето и предлагането на паричен капитал, определящи лих-

           вения процент, биха били тъждествени с търсенето и предлагането на

           действителен капитал, както твърди Овърстън, то лихвата би трябвало
           едновременно да бъде и ниска, и висока в зависимост от това, каква стока

           се има предвид, или по отношение към една и съща стока в различни ста-
           дии (суров материал, полуфабрикат, готов продукт). През 1844 г. лихве-

           ният процент на Английската банка се колебаеше между 4% (от януари

           до септември) и 2½—3% от ноември до края на годината. През 1845 г. той
           бе 2½, 2¾, 3% от януари до октомври, между 3 и 5% в последните месеци.

           Средната цена на памука fair Orleans (сорт памук) бе през 1844 г. 6¼
           пенса, а през 1845 г. — 4⅞ пенса. На 3 март 1844 г. запасът от памук в

           Ливърпул бе 627 042 бали, а на 3 март 1845 г. — 773 800 бали. Ако

           се съди по ниската цена на памука, то през 1845 г. лихвеният процент би
           трябвало да бъде нисък, което фактически се и наблюдаваше в течение

           на по-голямата част от този период. Но ако се съди по цената на преж-
           дата, то лихвата би трябвало да бъде висока, тъй като цените бяха отно-

           сително, а печалбите абсолютно високи. От памук по 4 пенса за фунт
           през  1845  г.  можеше  с  4  пенса  разходи по  преденето  да  се  изпреде

           прежда (№40 добър secunda mule twist - сорт прежда), която би стру-

           вала на предача следователно по 8 пенса и която той през септември и
           октомври 1845 г. би могъл да продаде по 10½ и 11½ пенса за фунт. (Виж

           по-долу показанията на Уайли.)


           Целият въпрос се разрешава по следния начин:----------------------------------

           Търсенето и предлагането на заемен капитал биха били тъждествени с
           търсенето и предлагането на капитал изобщо (макар че последната фра-


                                                            64
   59   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69