Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 71

948. Вие казахте, че по време на паниката публиката не ви е позво-

                 лявала да намалявате сумата на банкнотите; бихте ли обосновали

                 това? — В периоди на паника публиката, както ми се струва, има
                 пълна възможност да получава банкноти; и, разбира се, докато бан-

                 ката има задължения, публиката може по тези задължения да из-
                 тегля от  банката  банкноти.  —  949.  И  така,  изглежда,  че  по  всяко

                 време са необходими приблизително от 20 милиона ф.ст. в банкноти
                 на Английската банка? — 20 милиона ф.ст. в банкноти в ръцете на

                 публиката; тази сума се мени. Бива 18½, 19, 20 милиона и т.н., но

                 средно можете да кажете: 19—20 милиона.»


           Показанието на Томас Тук пред комисията на лордовете относно търгов-
           ската криза (С. Д. 1848/57):



                 № 3094. «Банката няма възможност произволно да увеличава коли-
                 чеството на банкнотите, намиращи се в ръцете на публиката; тя има

                 възможност да намали количеството на банкнотите в ръцете на пуб-

                 ликата, но само посредством една твърде насилствена операция.»


           И. Ч. Райт, в течение на 30 години банкер в Нотингам, след като изяснява

           обстойно, че провинциалните банки съвсем не са в състояние да запаз-
           ват в обръщение по-голямо количество банкноти от онова, от което се

           нуждае и което иска публиката, казва за банкнотите на Английската банка
           (С. D. 1848/57):



                 № 2844. «Не са ми известни никакви предели (на издаването на бан-
                 кноти) за Английската банка, но всеки излишък на обръщението ще

                 се превърне във влогове и по този начин ще вземе друга форма.»


           Същото важи и за Шотландия, където в обръщение се намират почти из-

           ключително книжни пари, тъй като тук, както и в Ирландия, са допуснати
           и еднофунтови банкноти и тъй като „the scotch hate gold“ (шотландците

           мразят златото). Кенеди, директор на една шотландска банка, заявява,
           че банките не били в състояние да намалят обръщението на своите бан-

           кноти, и е


                 «на мнение, че докато сделките вътре в страната изискват за своето

                 осъществяване банкноти или злато, банкерите трябва да доставят


                                                            71
   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76