Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

толкова средства за обръщение, колкото е нужно за сделките — било

по искане на своите вложители, или иначе... Шотландските банки мо-

гат да ограничат своите операции, но те не са в състояние да конт-
ролират издаването на банкноти.» (пак там, № 3446, 3448).

Подобно изказване на Андерсон, директор на Union Bank of Scotland

(пак там, № 3578).

«Пречи ли системата на взаимно обменяне на банкноти {между шот-

ландските банки} на прекомерно пускане на банкноти от страна на
която и да е отделна банка? — Да; но ние имаме по-ефикасно сред-

ство, отколкото обмяната на банкноти» {която в действителност

няма нищо общо с това, макар и да осигурява обръщението на банк-
нотите на всяка банка в цяла Шотландия}, «и това е всеобщ обичай

в Шотландия — да има човек сметка в банката; всеки, който има как-

вито и да е пари, има и сметка в някоя банка и ежедневно внася там
всички пари, от които той самият не се нуждае в даден момент, така

че към края на всеки делови ден в банките са всички пари, с изклю-
чение на онези, които всеки има в джоба си.»

Също така стои работата и в Ирландия, виж показанията пред същата
комисия на управителя на Ирландската банка Макдонъл и на директора

на провинциалната банка в Ирландия Мъри.

Обръщението на банкнотите, не зависейки от волята на Английската

банка, е в същата степен независимо и от състоянието на оня златен за-
пас в хранилищата на банката, който осигурява обменяемостта на тези

банкноти.

«На 18 септември 1846 г. банкнотното обръщение на Английската

банка възлизаше на 20 900 000 ф.ст., а металическият й запас със-
тавляваше 16 273 000 ф.ст.; на 5 април 1847 г. в обръщение бяха 20

815 000 ф.ст., а металическият запас — 10 246 000 ф.ст. Следова-
телно, въпреки износа на 6 милиона ф.ст. благороден метал, банк-

нотното обръщение ни най-малко не се е намалило.» (J. G. Kinnear.

„The Crisis and the Currency“, London 1847, p. 5).

Обаче, разбира се, това важи само при условията, които господстват сега

72